Територията на България е покрита с тракийски гробници, светилища и мегалитни паметници, но този древен храм се отличава от всички останали. Той се намира край пернишкото село Гърло (на 4 км от град Брезник).

Уникалното при него е, че храмът е вкопан в земята. На дъното му се намира кладенец, а вместо купол има голям отвор към небето.

Странната му архитектура продължава да озадачава археолозите, които са разделени в предположенията си за неговото предназначение.

Според най-разпространената версия храмът е построен от неизвестна цивилизация, обитавала нашите земи, като е изпълнявал ролята и на древна обсерватория.

Храмът-кладенец е открит в началото на 70-те години на миналия век от археоложката Димитрина Митова – Джонова.

Според нея той е построен през XII в.пр.н.е., което го прави най-старият храм по българските земи – по-стар дори от мегалитните паметници (долмените) в Странджа, Сакар и Източните Родопи.

Храмът впечатлява със своята архитектура. Древните му строители са изградили сложно съоръжение само с помощта на камъни – без помощта на вар, хоросан или друго спойващо камъните вещество. Помещението и стълбището, което води към него, са оцелели в продължение на три хилядолетия и днес все още се намират в много добро състояние. Единствено сводът, който осигурява достъп до основното помещение, е леко наклонен – вероятно след земетресение.

Подобни храмове не са типични за културата на траките. Професор Митова – Джонова го свързва с културата „нураги“, обитавала остров Сардиния, където има стотина подобни храмове. Липсват обаче доказателства за връзка между тях и кладенеца край с. Гърло.

Още снимки