Глория Георгиева-Рекарска е на 27 години, като в последните 4 от тях живее и работи като татуист в Бристъл, в Англия. Иначе е родена в Сливен, където завършва Художествената гимназия, а след това и Художествената академия в София.

Учила е плакат и визуална комуникация, но работата на компютър ѝ е чужда и студена, предпочита да рисува върху хартия и... върху човешка кожа, както разбира, когато отива да направи първата си татуировка.

- Как се реши да направиш първия си татус?

- Нямах абсолютно никакви колебания дали го искам. Вдъхновението до голяма степен идва от музиката, която слушам – в метъл музиката имиджът също е много важен, артистите, които слушам, почти неизменно са солидно татуирани. Татуировките са огромна част от стилистиката.

- Беше ли притеснена, когато направи първата си татуировка върху човек?

- Доста се притеснявах. Татуировката се получи красива, но след няколко седмици кожата изхвърли боята – явно съм била толкова притеснена да не нараня човека, че не съм оставила иглата да достигне достатъчно голяма дълбочина, нямах и нужната техника. Бях татуирала само върху плодове и свинска кожа.

- Какво представлява чиракуването в първите месеци?

- Първата ми година в Англия беше период на адаптация – научих, че за да се развиваш в тази сфера, трябва да си намериш ментор и да чиракуваш. Буквално обикаляш студиата с папка с рисунките си и казваш, че си търсиш стаж. Една тауистка ми даде визитната картичка на студиото, в което работи и ми каза да се свържа със собственика. На следващия ден се срещнах с човека и му дадох мои рисунки, той ги хареса и ме помоли да му ги изпратя и на мейла. Пратих ги и 2 седмици нямах никакъв отговор. Затова се върнах до студиото и той се впечатли от упоритостта ми. Каза ми, че винаги се съмнява в мотивацията на младите татуисти, затова и връщането ми в студиото е изиграло важната роля да започна там. Каза и, че не одобрява, че при повечето от младите хора, които търсят работа, искат от първия ден да станат пълноправни татуисти и пренебрегват неща, свързани с елементарната хигиена и среда на работа. Бърсането на прах, миенето на пода, изхвърлянето на боклука, чистенето на тоалетната – едно тату студио трябва да бъде чисто, подредено и уютно. Реално първите две години това е работата на чирака – метеш пода, чистиш клозета и гледаш майсторите как рисуват и как се подготвят за работа. Попиваш занаята. Всички тези неща, които начинаещите пренебрегват, са част от опита, но и възпитават качества. Аз също минах през това – работех в един ресторант пет дни в седмицата, шестия ходех в студиото и в единствения почивен ден рисувах и се упражнявах. Важно е да се поддържа форма.

- Какви качества мислиш, че ти отвориха вратата?

- Постоянство и търпеливост. Освен това отношение към работата – винаги бях навреме в студиото, не съм се дърпала никога от чистенето и подреждането. Постепенно собственикът започна да ми дава задачи – първо да подготвям предварителни рисунки, да пускам отпечатъци за татуировките и ми показваше техники и похвати. Към края на първата ми година, в която ходех по един ден, шефът ми каза, че се отваря позиция за чирак и ако искам мога да я взема. Моментът, когато започнах да работя на пълен работен ден, пет дни в седмицата, отбеляза моя скок в татуирането.

- Шокирали ли са те с желание за татуировка?

- О, с какви ли не неща (смее се). Младите хора са много по-смели с решенията си и са ми искали доста забавни татуировки. В Англия хората са много цветни и шарени и не се притесняват да си правят татуировки в различни стилове.

- Какви татуировки правиш – твои авторски или готови дизайни?

- Работя и по двата начина, но винаги предлагам на клиента да помисли върху темата, която иска да си татуира, за да направим нещо, което е индивидуално и специално за него. Приемам татуировката като нещо много лично и трябва да е персонализирана. Най-добрата симбиоза става, когато човек сподели идеята си и остави пълна свобода на артиста.

- Има ли татуировка, която би отказала?

- Да. Не бих татуирала свастика. Освен това често се опитвам да разубедя хората, които искат да си татуират имената на партньорите – най-честите молби за покриване на татуировка са имена на бивши гаджета.

- Каква татуировка би направила на човек, който няма никакви татуси и дойде при теб с желанието да му направиш нещо изцяло по твоя идея?

- Бих нарисувала сова. Това е любимото ми животно, а и във фолклора на много народи е свързана с мъдростта. Образът ѝ е изпълнен със символизъм. Моята първа татуировка е забулена сова.

- Докъде би се татуирала?

- О, бих направила цели ръкави и крачоли, торса също. В момента съм стигнала само до дясната половина на тялото си, но със сигурност ще продължа натам.

- Мислиш ли, че ако беше останала в България, би се развила като татуист?

- Вярвам, че и тук щях да си създам име, вероятно и по-бързо щеше да се случи. Но тук има все още някаква стигма върху татуирани хора. Другото е, че ако бях останала в България, щеше да ми се наложи да татуирам предимно едни и същи неща. Затова и не обичам да правя само реализъм, колкото и да ми е любим този стил. Харесва ми да навлизам във всеки стил, във всеки от тях намирам красота и очарование.

- За да се татуира човек при теб, задължително ли е да дойде в Бристъл?

- Планирам да правя гост посещения в София за тату сесии. Първото ще е тази пролет. И вече на опашка са се наредили доста приятели.

текст: Ивайло Александров

Още снимки