"Цял живот настоящето е запълвало живота ми. И то настояще, изпълнено само с работа. 50 години, като си помисля, много бих искал да видя и да преценя какво в живота ми е било победа, какво е било поражение. И стигам до едно тъжно заключение, че много от победите, които някога съм тържествувал, когато съм ги извоювал, след време се оказват жалки и незначителни. И обратното, много от пораженията, много от това, което са били неуспехи за мене, с времето се оказват големи победи – победи над себе си, над собствената си гордост и над собствените си заблуждения.

Някога, преди много години, в моите бурни младини, аз имах чувството, че светът е създаден за мене, че светът се върти около мене и че светът съществува чрез мен. 50-те години, които изживях, многото погребения, на които присъствах, ме накараха да се убедя, че светът не съществува за мене, че аз не съм пъпа на Вселената и че светът не се върти около мен. Но това ме научи и на едно друго нещо – че това просто, вълшебно нещо, което е животът, човек трябва колкото може по-честно, по-умно, по-запълнено да изживее и може би този живот няма да е сбъдновението, за което е мечтал на младини, няма да е крилата, мисъл, полет, а ще бъде може би само една клетка, която приема сока от Земята и я предава нагоре."

Апостол Милев Карамитев е български театрален и филмов актьор, популярен между 50-те и 70-те години на 20 век.

Още снимки