Великият пълководец Александър Македонски преди смъртта си разбрал какво е направил и за какво е похабил живота си. Той, завоевателят на почти целия свят, наредил да го погребат с отворени длани. И когато носели ковчега му, обърнали ръцете му с дланите нагоре, та всички да видят, че си отива с празни ръце. Да разберат грешката му и да не я повтарят. Това е исторически факт.
Дори игла не можете да вземете със себе си. Е, струва ли си с такава упоритост да си хабите живота за материални придобивки. Не забравяйте вътрешния труд над самите себе си.
Промяната на характера води до промяна в съдбата. Главният ви враг по този път сте самите вие.
Занижената самооценка е най-страшната разрушителна сила, това е смърт.
Докато не е станало късно, променете отношението си към себе си, към околния свят и към живота, намерете у себе си нещо истинско, ценно, същинско, вечно и го развивайте.
Научете се да си прощавате дребните грешки. Благодарете на себе си поне задето ви има на този свят.
Винаги можете да намерите за какво да похвалите сам себе си.
Ако с желанието да се промените оставате все същият, вие се залъгвате с илюзии.
Колкото и да е трудно, за всеки ден, за всяка пълноценно свършена работа трябва да се самопринудите, с усилие на волята да събудите уважението към самия себе си, защото именно оттук започва сътворяването на Личността.



