“Човек може да носи голям огън в душата си и никой да не идва да се сгрее на него. Минаващите не виждат нищо, освен малко дим, който излиза горе от комина, и отминават – всеки по своя път. Какво да се прави тогава? Да поддържаш огъня в душата си, да носиш солта на земята в себе си, търпеливо – ала и с какво нетърпение! – да чакаш, да чакаш часа, когато някой ще дойда да поседне – и да остане, знам ли?

Ние познаваме живота тъй малко, че едва ли ни приляга да съдим кое е добро или лошо, справедливо или несправедливо, а да казваме, че човек е нещастен, защото страда, значи да твърдим нещо недоказано. Тъй че приемете нещата такива, каквито са, чакайте с упование и въоръжете душата си с дълго търпение, както казва една много стара поговорка, и с добра воля. Оставете природата да стори своето.”

Още снимки