Психоза. Страх. Изолация. Гняв. Тъга.

Днес ще ви разкажем две много различни истории. Историите на двама души, които не се познават, но имат много общо помежду си. Тези два разказа обаче разкриват двете лица на историята. На истерията. И на истината.

И двамата ни главни участници в историите пристигат по почти едно и също време в огнището на коронавируса в Китай с влака до „Ханкоу“ – една от най-големите гари в 11-милионния Ухан.

Първият ни разказвач е Д. Пенг, на 27 години е и е от Ухан. Завършил е бакалавърска степен в град Суджоу като външнотърговски специалист. Пристига на жп-гара „Ханкоу“ рано сутринта на 22-ри януари, ден преди градът да бъде блокиран. Изплашен е. Но има силна вяра в правителството.

Той пожела да не показва лицето си, или да сподели пълното си име.

Втората ни история е за 34-годишния китайски адвокат, активист и журналист Чен Киуши, който стана широко известен с представянето на репортажи и материали от протестите в Хонконг през 2019-2020 г. След като е блокиран от китайските социални мрежи заради видеата си от протестите (като много подобни материали, както и коментарите под тях, биват изтрити), Чен създава YouTube и Twitter акаунти, в които започва да споделя разследванията си, свързани с избухването на коронавируса. Пристига в Ухан след като разбира за епидемията с последния влак до „Ханкоу“ точно преди градът да бъде блокиран.

За съжаление, към днешна дата, нямаме контакт с нито един от тях...

Д. Пенг активно споделяше публикации и снимки за живота в изолация, но от над седмица не отговаря на нашите съобщения в социалните мрежи, където е неактивен от 21 февруари, а Чен Киуши е обявен за изчезнал от своите близки на 6 февруари 2020. Поддържаме връзка с близък приятел на Чен Киуши, който управлява неговия Twitter акаунт, но пожела да остане анонимен. Той сподели за нас, че според него властите разследват всички хора, близки до Чен, заради критиките му към правителството и активното отразяване на епидемията в социалните мрежи, където за отрицателно време Чен успя да събере половин милион зрители от цял свят.

Но нека започнем от самото начало...

Историята на Д. Пенг, разказана на 12 февруари 2020

Ден след като пристига в Ухан, за да се подготви да отпразнува Новата година, правителството обявява блокирането на града.

„След това страната започна да осъзнава, че всичко е по-страшно, отколкото сме предполагали. И все пак повечето хора вярват в правителството и в това, че всичко е под контрол, защото социалната среда в Китай е стабилна от толкова много години.

Аз съм в безопасност, не се чувствам застрашен. Но някои хора продължават да се разхождат навън, затова и се заразяват с вируса“, споделя Д. Пенг.

Той и семейството му са затворени в дома си вече над две седмици (считано от датата на разговора, 12 февруари). Поръчват всичко необходимо за оцеляването си онлайн, а обществени организации са се заели с доставянето на плодове и зеленчуци до вратите на жителите на града.

Правителството е обединило ръководството над транспортната система, която понастоящем позволява единствено транспортиране и доставка на стоки от първа необходимост и лекарства.

„Можем да правим всичко което искаме, освен да излизаме навън.“

„Правителството ни построи цяла болница за десет дни. Затова се чувстваме в безопасност – това е сигурността, която страната ни осигурява“, допълва още Пенг.

Според него много западни медии усилват паниката и разпространяват слухове. Той твърди, че са в безопасност, когато стоят в домовете си и „следваме правилата, наложени от правителството“.

„Дори хората, които са изолирани в болници, остават позитивни и танцуват там“, твърди Пенг.

Според статия на Ню Йорк Таймс, китайските власти, отчаяни да ограничат коронавируса, „ловуват“ хора от Ухан, насърчавайки гражданите да информират за другите, настройвайки хората един срещу друг. Дори и тези, които не проявяват симптоми, биват изолирани. Попитахме Пенг за неговото мнение и оценка над тези твърдения за действията на властите и той сподели, че гражданите се насърчават доброволно да съобщават за болестта си срещу бонус, а онези, които са заразени и са скрили болестта и движенията си из страната и навън, ще получат законови санкции.

„Напълно се доверяваме на властите и виждаме, че са приложили много строги мерки за контрол над разпространението на вируса и осигуряване на препитанието на своите хора“, допълва Пенг.

Поговорихме и за силните упреци и обвинения към Китай, свързани с причините за зараждането на коронавируса, а именно популярната китайска практика за консумация на диви животни, която бе и причината за други две епидемии на коронавирус, а именно SARS (тежък остър респираторен синдром) и MERS (Близкоизточен респираторен синдром които бяха изключително фатални за хората, с много редки безсимптомни случаи. Д. Пенг завърши разказа си така:

„Наясно сме какво се случва в страната ни и сме приели законодателни мерки срещу убиването и продажбата на диви животни. Правим всичко по силите си, за да се справим с този проблем, не са ни нужни вашите обвинения и клетви. Имаме нужда от вашата подкрепа и молитви, или просто да бъдете смирени, когато цялата ни страна се бори с всички сили с този вирус".

"Ако Китай се провали сега, целият свят също ще се провали. Нито една снежинка не е невинна в лавина."

Пенг ни представи едната страна на монетата. Той изрази силното си доверие в китайските власти и убедеността, че гражданите са в безопасност (стига да не напускат домовете си). Но също така не пожела да покаже лицето си. Не можем да гадаем дали самият той се е страхувал за сигурността си, но имаме достатъчно сведения от други граждани, за да вярваме, че може това да е причината за желанието му да остане анонимен. Пенг откликна на молбата ни за разговор много отворено и заяви, че иска да сподели какво се случва в града и страната, той споделяше и в личния си профил във Facebook живота си зад затворените врати на дома, но към днешна дата, е неактивен в социалните мрежи от повече от седмица.

Това ни отвежда към втората история, която искаме да ви разкажем. Другата страна на монетата.

Чен Киуши, журналист и активист, изчезнал на 6 февруари 2020

Историята за един журналист, активист и защитник на човешките права. Неговото име е Чен Киуши. Той е в неизвестност от 6 февруари 2020. Комуникираме с близък негов приятел, който управлява Twitter акаунта му, но пожела да остане анонимен.

Допреди семейството и близките му да изгубят връзка с него, Чен снима и разказва за живота в Ухан по време на вирусната епидемия. Чен влиза в епицентъра на коронавирус огнището с последния влак до „Ханкоу“, точно преди властите да затворят града.

„В момента съм пред жп-гарата на Ухан – „Ханкоу“. Защо дойдох тук ли? Това е моята отговорност като граждански журналист. Ако вие сте журналист и пред вас се случва нещо катастрофално, какъв журналист сте, ако не сте осмелите да се изправите очи в очи с бедствието? Ето затова взех последния високоскоростен влак дотук“, споделя в своето видео Чен.

34-годишният Чен прекарва 2 седмици в Ухан, през които е снима пациенти в препълнените болници. Той разкритикува начина, по който инфекциозните пациенти са третирани в болницата, създадена в Международен конферентен център, заради абсолютната липса на маски, лекарства и лекарска грижа. Според Чен, болницата „Фанг Канг“ е построена по начин, подобен на полева болница, използвана във войни, или временни убежища, използвани при бедствия като наводнение или земетресение, но това е крайно неподходящо при заразни пациенти.

„Тук има два вида пациенти – такива, които са заразени, и които не са, и ако те не бъдат разделени в две напълно отделни, изолирани зони, има огромна възможност от кръстосано заразяване", споделя Чен директно от една от изградените болници в Ухан.

„Няма достатъчно маски, няма достатъчно защитно облекло, нито достатъчно лекарства, и най-важното – има недостатъчно тест комплекти и недостатъчно диагнози. Всичко, което можеш да направиш, е да се самоизолираш в дома си. Ако си направиш теста, имаш нужда от болнично легло, а ако имаш болнично легло, все още се нуждаеш и от лекар. В болниците лежат дълги редици от хора, за които няма изглед да бъдат настанени и прегледани от лекар. Няма смисъл те да бъдат тук. Имаме нужда от лекари. Епидемията все още е много сериозна и продължава да има много неразрешени проблеми.“

Видеата на Чен в YouTube и Twitter вече имат милиони гледания. Чен е споделил, че полицията е питала родителите му за местонахождението му и се е свързала с него още през първата седмица от пристигането му в град Ухан. В едно от най-емоционалните видеа, които Чен публикува преди месец, той споделя точно преди да прекъсне записа през сълзи:

„Страхувам се. Пред мен е болестта. Зад мен е правната и административна власт на Китай. Но докато съм жив ще говоря за всичко, което съм видял и чул. Не се страхувам да умра, защо да се страхувам от вас, ш****и комунисти?“

На 6 февруари се появява видео, в което обаче говори майката на Чен, която споделя, че не може да се свърже със сина си и призовава за помощ всички хора:

„Снощи Киуши каза, че ще отиде в болницата „Фанг Канг“ в Ухан. От 19:00 часа снощи до 2:00 сутринта днес не мога да се свържа с него. Тук съм да се обърна за помощ към всички хора в Интернет пространството, особено тези, които се намират в Ухан, моля ви, помогнете ми да намеря сина си. Помогнете ми да разбера какво се е случило с него. Моля ви, помогнете ни, благодаря ви!“

Сю Сяодун, ММА боец и приятел на Чен, проговори за изчезването на своя приятел в YouTube видео на 8 февруари и разкри, че семейството на Чен е било посетено от представители на Бюрото за обществена сигурност, които информирали, че Чен е задържан.

„Полицията информира майката и бащата на Чен, че той е поставен под ограничение, в изолация. Родителите му веднага поискали да разберат къде и как е поставен в изолация, но разбира се, полицията не би отговорила на тези въпроси. Само са казали, че ги информират според изискванията на закона“, споделя Сю във видеото.

Тъй като близките на Чен не могат да се свържат с него по никакъв начин, неговият приятел подозира, че най-вероятно телефонът и другите му електронни устройства са били „конфискувани насила“. Сю вярва, че Чен е в „принудителна“ изолация като пряк резултат от репортажите му от болниците за временно настаняване в Ухан.

Местните власти на провинция Хубей все още не са отговорили на исканията на медиите за коментар.

Тъга и гняв.

Споделихме ви тези две много различни истории. В първата водеща изглеждаше вярата във възможностите на Китайските власти да опазят своя народ, а във втората същият този народ е критик на властта. И в двата случая последваха множество неотговорени въпроси. Цензура. И мълчание…

Независимо колко страшен и непознат е новият коронавирус, пред който целият свят е изправен, има нещо не по-малко плашещо, и това са цензурата и страхът, които китайското правителство налага.

Припомняме накратко и какво се случи в началото на февруари месец, когато вълна от гняв, недоволство и тъга се надигна срещу комунистическите власти в Китай след смъртта на 33-годишния лекар Ли Вънлян, който пръв предупреди за появата на новия коронавирус в Ухан.

Ли Вънлян е работил като офталмолог в Централната болница в Ухан. На 30 декември 2019 той изпраща съобщение до няколко свои колеги в WeChat, за да ги предупреди за възможно огнище на ново заболяване, което наподобява на вече познатия тежък остър респираторен синдром (SARS), по-късно това заболяване е прието за COVID-19. На 3 януари 2020 Бюрото за обществена сигурност в Ухан разследва и разпитва Ли заради "разпространение на неверни коментари в Интернет", които силно нарушили социалния ред. Ли е принуден да подпише документ, в който обещава да не го прави отново.

Ли се завръща на работа, но след това самият той се заразява с болестта от свой пациент, който лекува. На 7 февруари е обявено, че 33-годишният лекар е починал.

Смъртта му предизвика силна вълна от недоволство и гняв срещу властите, но въпреки че Китайският Върховен съд се извини за действията на полицията, управляващата комунистическа партия "затегна" още повече хватката около информацията за епидемията.

Страх и подчинение.

Все повече местни жители се осмеляват да излизат и да говорят. Но и много от тях мълчат. Затварят очи пред всичко видяно и чуто от страх за сигурността си.

Нашите мисли са с Д. Пенг и Чен Киуши, чиито истории ви представихме по-горе, и силно се надяваме развръзката за тях да е различна.

Молим се за щастлив край, но дълбоко в себе си сме силно огорчени. Заради всички хора, които живеят под натиска на страха и подчинението.

Видео:

Автор: Биана Гунчева

Интервюта: Веселин Диманов

Още снимки