Регистрираното животно от рядък вид е възрастен мъжки индивид, и е било наблюдавано да се храни и почива в скалните местообитания на територията на Природен парк „Сините камъни“. Въпреки че дивата коза е в списъка на фауната на парка, то последните данни за присъствието й датират от преди десетилетия.

Това е поредното придвижване на вида на изток, след като преди няколко години е било забелязано в друг природен парк от системата на горите – „Българка“.

Сегашното наблюдение е на отстояние около 65 км от границите на ПП „Българка“ и на 100 км от НП „Централен Балкан“, където видът бавно, но устойчиво увеличава числеността си благодарение осигурената охрана и грижи за него.

Дивата коза е важна и за завръщането на брадатия лешояд. Така например, дивата коза е сред основните източници на храна за популацията на брадатия лешояд в Алпите. Брадатият лешояд - символ на българската природозащита, за съжаление, е изчезнал от българското небе. Но последното доказано гнездово находище на вида в България е регистрирано именно тук - в резерват „Кутелка” над Сливен, отново в границите на Природен парк „Сините камъни“.

Дивата коза е записана в Червената книга на България в категорията „застрашен подвид“ http://e-ecodb.bas.bg/rdb/bg/vol2/Rurupica.html

В миналото се е срещал в подходящите местообитания на всички български планини. След войните през 20 век населението се сдобива с далекобойни и точни карабини, с което убиването на дивите кози се улеснява значително. В крайна сметка, числеността им е съкратена минимум 10 - 20 пъти от първоначалният размер на популацията.

През последните 20 години видът бавно се възстановява, основно в границите на Националните паркове и държавни ловни стопанства в Родопите. Въпреки това не са редки случаите на бракониерство.

Още снимки