Има два вида смирение, както и два вида гордост. Първата гордост се състои в това, че човек укорява брата си, осъжда го и го безчести като незначителен, а себе си смята за по-горен от него. Такъв човек, ако не се опомни скоро и не се постарае да се поправи, постепенно идва до втората гордост, като се възгордява и против Самия Бог и приписва своите подвизи и добродетели на себе си, а не на Бога, сякаш той сам ги е извършил със своя разум и усърдие, а не с помощта Божия. И действително, братя мои, аз познавам едного, който достигна до това жалко състояние. Отначало, когато някой от братята му казваше нещо, той унизяваше всекиго и възразяваше: „Какво ме интересува еди-кой си? Никой друг не е достоен, освен Зосима и подобните на него“. После започна да осъжда и тях, като казваше: „Никой не е достоен, освен Макарий“. Не след дълго започна да казва: „Какво представлява Макарий? Никой не е достоен, освен Василий и Григорий“. Но скоро взе да осъжда и тях, като казваше: „Какво представляват Василий и Григорий? Никой не е достоен, освен Петър и Павел“. Аз му казвам: „Братко, ти сигурно скоро и тях ще почнеш да унизяваш“. И повярвайте ми, след известно време той почна да казва: „Какво е Петър, и какво е Павел? Никой няма значение, освен светата Троица“. Накрая Той се възгордя и против Самия Бог и така изгуби ума си. Ето защо, братя мои, трябва да се борим с всички сили против първата гордост, за да не би малко по малко да изпаднем във втората, т.е. пълната гордост.

Гордостта бива още светска и монашеска: светска гордост проявява оня, който се гордее пред брата си, че е по-богат или по-красив от него, или че носи по-хубави дрехи или е по-благороден от него. Така, когато забележим, че се превъзнасяме с такива предимства, или с това, че нашият манастир е по-голям и по-богат от другите, или че има много братя, – тогава трябва да знаем, че се намираме още в светската гордост. Случва се също да се превъзнасят с някакви природни дарования: един например се превъзнася с това, че има хубав глас и хубаво пее, или че е скромен, усърдно работи и е добросъвестен в службата си. Тези предимства са по-висши от първите, но и това пак е светска гордост. А монашеска гордост проявява оня, който се превъзнася, че се упражнява в бдение, в пост, че е благоговеен, че живее добре и е старателен. Случва се също някой да се смирява заради слава. Всичко това спада към монашеската гордост. За нас е възможно никак да не се гордеем, но ако някой не може напълно да избегне това, то нека поне се гордее с предимство в монашеските дела, а не с нещо светско.

Ние изложихме в какво се състои първата гордост и в какво – втората, а също така – светската гордост и монашеската. Да разгледаме сега в какво се състоят двата вида смирение. Първият вид се състои в това да смятаме брата си по-разумен и във всичко по-превъзхождащ ни и с една дума, както са казали светиите: „Да смятаме себе си за по-долни от всички“. А вторият вид смирение се състои в това да приписваме на Бога своите подвизи – това е съвършеното смирение на светиите. То естествено се ражда в душата от изпълняване на заповедите. Когато дърветата са отрупани с плодове, плодовете свеждат клоните надолу, а клонът, на който няма плодове, се стреми нагоре и расте право. Има пък някои дървета, които не дават плод, докато клоните им растат нагоре; но ако някой вземе камък, окачи го на клона и го наведе надолу, тогава той дава плод. Така и душата, когато се смирява, тогава плод донася, и колкото повече донася плод, толкова повече се смирява: така и светиите, колкото повече се приближават към Бога, толкова по-грешни чувстват себе си.

Из „Църковни слова”, преподобни авва Доротей

Още снимки