В този живот се явяваме на изпити. Премахваме кусурите си и преминаваме на небето. И хубавото за човека е това, че Бог проявява любов! Не е като учителите, при които се явяваш един, два, пет пъти, и те късат. Тук имаш право да се явяваш на изпити до самата си смърт… Този живот ни е даден, за да издържим изпитите и да преминем в другия. Нека да положим основите. Да водим борба… Сега Бог допуска демоните с лошотията си да ни помагат, защото така си вземаме изпитите. Той не им позволява да измъчват Неговото творение (Старецът Паисий Светогорец).
Най-превъзходната и висока наука е да познаваме Господа и да вършим Неговата воля. Но светът нехае за тази наука. Първият урок в книгата на живота е вярата, с която е възможно и планини да се преместват. Вторият урок е надеждата, посочваща Господа, Който сред бурното море спасява свети Петър, кротко изобличавайки маловерието му: Защо се усъмни?. Третият урок е любовта, която не мисли зло и никога не отпада от Господа. В тези три урока се съдържа цялата небесна наука (Старецът Георги, Задонски затворник).
Пожизненият изпит на човека на земята има за цел да установи, на какво е способен човек и какво може да извърши за това време с помоща на даруваната му свише благодатна сила… Не случайно Словото Божие казва, че Царството Божие е вътре в нас и бива насилвано, и насилници го грабят. Това значи, че ония, които, макар да са свързани с греховни връзки, които връзки не ги допускат да се приближат с покаяние до Спасителя, все пак презират тези греховни връзки и правят усилия да ги разкъсат, – такива хора след това наистина се явяват пред Божието лице по-бели от сняг, очистени чрез Неговата благодат. “Дойдете…, казва Господ. – Да бъдат греховете ви и като багрено, – като сняг ще избеля” (Ис. 1:18) (Преп. Серафим Саровски).
Благодатта на Духа, вселила се в сърцето, ще ни умъдри повече от всяка наука. А ако някой след външното образование наведе шията си под благодатта на Духа, такъв може да стане премъдър между премъдрите, каквито са били апостол Павел, Иоан Златоуст, Василий Велики (Старецът Иероним).
И на небето, и на земята Господ се познава единствено чрез Светия Дух, а не чрез науката. И децата, които изобщо не са се учили, познават Господа чрез Светия Дух. Свети Иоан Кръстител усети идването на Господа, когато беше още в утробата на майка си. Симеон Стълпник Дивногорец беше седемгодишно момче, когато му се яви Господ и той Го позна. Преподобни Серафим бе в зряла възраст (на двадесет и седем години), когато Господ му се яви по време на Литургия. А Симеон Богоприемец бе в дълбока старост, когато позна Господа, както Го прие в ръцете си (Преподобни Силуан Атонски).
Бъдете мъжествени дори тогава, когато Господ ви изпраща големи изпитания (Старецът Захария).
Поверявайте съвестта си и се ръководете от учението на светите отци, преминали пътя на иноческото житие и оставили ученито си като пример за нас. В тяхното учение разбираме как да постъпваме и да преминем жизнения си път, състоящ се от борбата със страстите… (Преп. Макарий Оптински)
Докато не се очистим напълно, Господ Бог продължава живота ни, за да се очисти душата ни от всички страсти, тоест пороци, за да не влезе в Небесното Царство никаква сквернота (Старецът Теофан Соколов).
Само Бог е навсякъде и във всичко, така че вижда и всичките ни помисли, и всичките ни вътрешни движения, и всички скрити неща в душата. Няма създание, което да е скрито от Него, а всичко е голо и открито пред очите Му! И Той справедливо изпитва сърца и утроби (Старецът Кирик).
Живейте така, както Ви повелява Господ. Не превишавайте възможностите си. На смирените Бог дава благодат. Изпитайте оскъдица, преминете всички пътища към спасението и не се сравнявайте насила със синовете на този век. Който претърпи докрай, ще бъде спасен. Още от раждането си човек има три врага: плътта, света и дявола, с които трябва непрестанно да се бори през целия си живот, за да не се лиши от Небесното Царство. И затова, ако вярвате в бъдещия живот, вечната мъка и Небесното Царство, с всички сили трябва да се опълчите срещу похотта на очите и гордостта житейска (Старецът Иларион Троекуровски).
Докато живеем на земята, е необходимо да се научим да водим борба с враговете. Най-трудно е да умъртвиш плътта заради Бога и да победиш самолюбието. За да победиш самолюбието, е необходимо винаги да се смиряваш. Това е велика наука, която не се овладява бързо. Трябва да считаш себе си за най-лош от всички и да се осъдиш за ада. Чрез това се смирява душата и се придобива покаен плач, от който се ражда радост. Добре е да приучиш душата си да мисли така: “Ще горя в адския огън”. Но е жалко, че малцина разбират това. Мнозина се отчайват и пропадат. Душите им подивяват и след това не искат нито да се молят, нито да четат, нито дори да мислят за Бога. Трябва да се самоосъдиш в душата си, но да не се отчайваш за Божието милосърдие и любов (Преподобни Силуан Атонски).
“Без значение колко абсурдна изглежда идеята за митарствата на съвременните мъдри хора, няма да им се размине минаването през тях“ (Св. Теофан Затворник).
“О, Дево, в часа на смъртта избави ме от ръцете на демоните и съда, и обвиненията, и на страховития изпит, и горчивите митарства, и свирепия княз, и вечното осъждане“ (Св. Йоан Дамаскин).
Молете Господа Бога да достигнете до познание на истината… Наричайки себе си мъдри, те обезумяха (Рим. 1:22). Понякога многото знание е от голяма вреда, а трябва да се предаваме на Божията воля. Трябва да живеете в Бога, винаги – в тишина, винаги – в спокойствие извън света, извън светския живот (Старецът Теофан Соколов).
