Няколко документа и няколко снимки от една папка, която получих.

Започвам от снимките. Маратон „ Хайдушки пътеки”, октомври 2020-та. Град Сливен, 42 километра. Млад мъж, широко усмихнат крачи в планината. И снимка от финала. Същият млад мъж с медал. Още по-широко усмихнат.

След снимките идва ред на дипломата. Висше образование в Националната спортна академия „Васил Левски” в София.

Но, посягам към следващия документ и... изтръпвам.

Епикриза. Името на човека с епикризата е същото като на човека от маратоните.

Диагноза: Остра лимфобластна левкемия. Но, диагнозата е от преди…7 години! Чета следващия документ и разбирам, че година след това, на 24-годишния мъж е направена трансплантация на стволови клетки – за първи път в България, от неродствен донор от Германия.

Има и ТЕЛК-ово решение за намалена работоспособност – 50 процента.

Не, не е проблемът в ТЕЛК-а. Не от това се жали 30-годишният Димитър Михайлов от Русе. А от това, че 4 години, все се явява на конкурси във всички училища в Русе и все не го класират. Не може да си намери работа като учител по физическо възпитание и спорт в Русе.

Още снимки