През 2017г. година той се разделя с майката на децата си, която е норвежка, като си поделят поравно родителските задължения.

Но през декември същата година, тя е арестувана, без право на лични посещения и срещу нея е повдигнато обвинение за данъчни престъпления и ръководител на организирана престъпна група.

След раздялата им, бащата е подложен на бдителен контрол като родител. Макар че той покрива всички критерии по отношение грижата за децата, след извършени няколко проверки, представителите на норвежките служби решават, че той не осигурява „норвежка атмосфера“ на децата си, тъй като говори с тях на български език.

Това е причина, която социалните служби използват срещу него. Също така според майка им и норвежките служби синът им е с увреждане и за него трябва да се полагат специални грижи цял живот, което не е така и след прибирането им в България това се потвърждава.

През януари 2018 г. Чавдар решава да се върне в България заедно с децата си, които освен с норвежко, са и с българско гражданство. Изследванията, които правят българските специалисти за голямото му дете са оптимистични, които потвърждават, че състоянието му може да се подобри при работа с логопед, каквато вече е започнала, също така се доказва,че има недостиг на витамин Д и климатичните условия в България са много по-благоприятни за него.

В Норвегия майката и специалистите твърдят, че детето цял живот ще зависи от някой друг, и че е безнадежден случай. Но трябва да се има предвид, че Норвегия плаща много средства на родители на деца с увреждания.

Той взема решението да се прибере с децата в родината си, защото разбира, че има реална опасност да бъдат отнети от него и настанени в приемни семейства, след като майка им е в ареста и съдбата й е неясна, а той е подложен на постоянен контрол от Барневернет.

Седем месеца след ареста й в Норвегия я освобождават до започване на делото. Тогава тя идва в България с намерението да отведе децата в Норвегия. Но заради заплахите и агресивното си поведение има издадена ограничителна заповед.

След няколко месеца обаче майката, с помощта на норвежките служби по закрила и норвежката държава, завежда дело, като настоява децата да се върнат в Норвегия, въпреки че има реална възможност, тя да прекара в затвора от 3 до 5 години, а децата ще бъдат в приемни семейства. Започва дело по Хагската конвенция за това дали децата да останат в България или да се върнат в Норвегия, което той печели.

Но натискът върху него продължава.

Той отива с децата си в Полша за медицински преглед на сина си при световно известен полски професор. Преди това се съветва с българските власти, които го уверяват, че няма причина да не може да пътува, но пристигайки в Полша е арестуван още на летището.

Още през юни 2018г. има издадена заповед за арест. Заповедта е издадена след отказа му да предаде децата на майката и да бъдат върнати в Норвегия, тогава му завеждат дело, които обвинения след това отпадат, но заповедта остава. Сега срещу него завеждат друго дело, с което се опитват да го притиснат и да го върнат в Норвегия.

Интересно, че още на следващия ден, след като го арестуват, майката пристига в Полша с намерението неправомерно да отведе децата в Норвегия.

При първото дело в Полша благодарение на защитата от полските адвокати и гаранциите от българския консул пред съда Чавдар e освободен, за да чака делото си за екстрадиция.

Съдът в Полша се произнася в полза на Чавдар. Според Варшавския съд той не трябва да бъде екстрадиран, а тази заповед поражда сериозно съмнение и нарушава правата и свободите на Чавдар и неговите деца. Също така в решението се посочва, че заповедта несъмнено е тясно свързана с дългосрочния конфликт между Чавдар, норвежката социална служба Барневернет и бившата му партньорка.

Варшавският съд взема под внимание показанията на бившия консул на Полша в Норвегия, които водят до извода, че „действията на норвежките власти могат да имат характер на неразрешено използване на инструментите на наказателното право за отнемане на децата от бащата“.

Според съда „Tова може да се види главно разглеждайки последователността на събитията“. В съответствие с Договора между ЕС и Република Исландия и Кралство Норвегия съдът има право да установи, дали в случай на преследвано лице правата му, произтичащи от законовите разпоредби на Европейския съюз и Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, ще бъдат нарушени. Полският съд, отказвайки екстрадицията, гарантира зачитането и защитата на правата на човека и по-специално - макар и косвено - защитава правата и благополучието на децата.

След като делото приключва му издават документ, с който той да може да се върне в България. Но прибирайки се вече в България е арестуван още на летището. Интересно е също, че при разглеждането на мярката съдът го оставя в ареста като един закоравял престъпник, без право да изчака започването на поредното дело у дома с децата си. На 19.03.2020г. ще се разглежда за последно мярката срещу него, за това дали да остане в ареста.

Сега отново съдбата на Чавдар е в ръцете на Българския съд, този път трябва да реши дали да го изпрати в Норвегия. Изпитанията за него и децата му не свършват. Разчитаме, че Българският съд ще потвърди решението на Полския съд. Би било недопустимо в една чужда страна правата му като гражданин да са по-добре защитени, отколкото в собствената му държава.

Предстои му отново трудна битка за това, дали ще бъде екстрадиран в Норвегия. Ако това се случи майката ще има възможност да отведе децата, въпреки че българският съд категорично е постановил, че децата трябва да живеят в България, а не в Норвегия, където ще попаднат в лапите на Барневернет.

Още снимки