"И мен ме е налегнала мисълта, че трябва да имам едно място, далече от шумотевицата. Вярно, че и без пари са ми го давали. До ден днешен какво правя - само работя. А чувствам потребност сам да разчопля земята, да бодна едно коренче. Това не значи, че съм остарял. Готов съм да се радвам на простите неща, които съм загубил от тичане.

В малката ни, но корава България ни е нужно единство. Колкото сме по-малко, толкова трябва да бъдем по-заедно. И да не позволяваме вече да ни връщат един век назад в мисленето, както се опитват да правят с нас. И повече съпротива срещу всичко, което ни разделя, така, както е правил моят баща и Капитан Петко".