Принц Филип е единственият човек на планетата, който се отнася с кралицата като с равна. Само той може да си позволи това. И дори отстрани да изглежда странно, вярвам, че тя цени високо този факт.“ Думите на лорд Чартърис, личен секретар на Нейно Величество, хвърлят светлина върху един от най-дълго продължилите бракове в европейската аристокрация. Филип и Елизабет, или може би по-правилно заради ранга – Елизабет и Филип, не са обикновена двойка, въпреки че когато са далеч от публичното внимание, той я нарича „Лилибет“, „скъпа“ или „наденичке“.
Така поне твърдят близки до семейството. Подобни източници описват британския принц-консорт и като мъж със силен характер, който трудно остава в сянката на жена си, дори тя да е най-дълго управлявалият монарх на Великобритания. Историческият контекст, уви, предполага друго развитие за биографията на Филип – гръцки принц в изгнание, той трябва да се лиши не просто от заеманата военна служба, но също от реда си в линията на унаследяване, религията, в която е кръстен при раждането си, и възможността да покани сестрите си, до една омъжени за немски аристократи, близки до нацисткия режим, на сватбата си с Лилибет.
„Винаги съм си мислел, че ще имам блестяща кариера във флота, но не ми оставиха надежда или избор в тази посока. Човек трябва да прави компромиси, това е животът. Приех го и се опитах да взема най-доброто от него“, казва години след коронацията на жена си херцогът на Единбург, една от общо трите титли, които Филип приема от тъста си крал Джордж VI след сватбата, състояла се на 20 ноември 1947 г. В началото британското кралско семейство обмисля далеч по-скромна церемония. Минали са едва две години от края на Втората световна война, британците все още са на купонна система (самата Елизабет купува белия сатен и перлите за роклята си с 10 хил. купона!), мнозина са останали без дом след опустошителните бомбардировки, но за тях би било немислимо да бъдат лишени от поглед към едно от най-важните династични събития за рода Уиндзор.
Осем години преди сватбената процесия да премине по улиците на Лондон към Уестминстърското абатство, Елизабет среща своя далечен братовчед Филип (и двамата са правнуци на кралица Виктория) при посещение в Кралската военноморска академия, на която е възпитаник и нейният баща. Ситуацията е особена и, забележете, епидемична – повечето възпитаници на академията са болни от шарка или заушка и Филип е сред малкото кадети на разположение да придружат краля и двете принцеси по време на гостуването им – обстоятелство, силно насърчено от чичото на Филип лорд Луи Маунтбатън.
Въпреки че на онзи етап Елизабет е само на 13, а Филип – пет години по-голям, русият, синеок и атлетичен младеж успява да спечели възхищението на „Малката принцеса“, както озаглавява по-късно биографичната си книга гувернантката на кралицата Мариън Крауфорд. Мариън е пряк свидетел на тази първа и важна за отношенията между двамата среща, в която Филип впечатлява Елизабет с „уникалното“ си умение да прескача тенис мрежи с лекота, а на следващия ден, поканен на яхтата „Виктория и Албърт“, я изумява със завиден апетит, похапвайки сериозни количества скариди и приключвайки обяда си с огромна порция бананов сплит. Какво му трябва на едно 13-годишно момиче, за да се влюби – русо момче с бърз метаболизъм и дълбоки сини очи, нали?
Разбира се, тези появили се в публичното пространство детайли са само удобен пълнеж от факти до същинската развръзка в отношенията между Филип и Елизабет. Биографите им твърдят, че от началото на войната, по време на която Филип служи в британския флот, двамата водят продължителна кореспонденция. Той носи снимката й в джоба на униформата си, а тя държи портрета му на полица над камината. Малко преди финала на военния конфликт отбелязване на Коледа в замъка Уиндзор отново среща бъдещата кралица с принца. Минали са 5 години от онзи така вкусен обяд, който предизвиква руменина по страните на принцесата всеки път, когато погледът й срещне този на Филип. Този път тя е на 18, а той на 23. Тя е в центъра на вниманието, защото участва в самодейна драматизация на „Аладин“, а той регистрира факта, че някога срамежливото момиче е вече красива, но също толкова деликатна млада жена.
Да спечели Елизабет обаче не е най-трудното предизвикателство за Филип. Той отдавна притежава сърцето й. Много по-предизвикателно се оказва да преодолее предразсъдъците на една немалка част от британския елит, който не го намира за подходящ партньор на бъдещата кралица. Вярно е, Филип е принц, но от кралска фамилия, принудена да напусне родината си, има родствени връзки с най-влиятелните династични родове в Европа, но състоянието му не е впечатляващо, майка му, макар и родена в замъка Уиндзор, е жена с разклатено психично здраве, която избира пътя на монахиня…
В един момент любовта на Елизабет се превръща в заклинанието, сложило край на всички житейски несгоди, съпътствали Филип до този момент – разведени родители, загинала в самолетна катастрофа сестра... Бракът му с наследницата на британския престол обаче не се оказва единствено килим от цветя за принца, познат с гордия си характер и трудно приемащ да му се казва какво да прави или по какъв начин да живее. Представете си мъж, достатъчно авторитетен, за да бъде на върха, но винаги едно стъпало под жена си. Мъж, който в един етап е заплашен от факта да бъде с по-нисък ранг от този на първородния си син.
ак оцелява бракът на херцога и Лилибет, родил се в консервативни и патриархално ориентирани времена, брак, в който основна фигура е жената, а не съпругът й? С компромиси. Като този Филип да бъде отговорен за образованието на синовете им и да изпрати всички до един в Гордънстън, известен със строгостта си пансион в Шотландия, въпреки че кралицата предпочита колежа Итън. „Това е един от малкото случаи, в които Нейно Величество компенсира факта, че в действителност тя е шефът“, коментира в документален филм случката кралският биограф Сара Брадфорд.
Всъщност никой (най-малко Филип) не очаква толкова скоро след брака им Елизабет да бъде коронована. Животът на кралската двойка преди смъртта на баща й Джордж VI е един от най-щастливите периоди за двамата. Командирован в Малта, където е втори капитан на военен кораб, Филип и съпругата му живеят почти като обикновено британско семейство – в дом под наем, красивата и неотдавна ремонтирана вила Villa Guardamangia, и посещавайки различни светски събития, включително плажни партита. През 2015-а Елизабет пристига отново в островната държава и не скрива привързаността си към нея: „Визитата в Малта е много специална за мен. Често си спомням за щастливите дни, които с Филип прекарахме тук като младоженци“. Меденият им месец, за съжаление, се оказва кратък. Пет години след като става съпруга, Елизабет се впуска в най-дългата институционална връзка в живота си. От деня на официалната си коронация през 1953 г., тя е не просто любимата внучка на кралица Мери, майката на Чарлз и Ан, жената до Филип, а върховен суверен на цялата британска общност, заради което често предприема дълги пътувания по суша и море. Протоколът е безмилостен, както и графикът на най-влиятелната жена държавен глава. Филип няма друг избор, освен да придружава Елизабет, официално признание за което получава от нея при честването на златната им сватба през 1997 г. Щастлив момент, който контрастира силно с общата емоция на 90-те – особено турбулентни за кралското семейство.
Браковете на повечето им деца се разпадат, медиите разкъсват фамилията, изваждайки на показ скандал след скандал, в Париж смъртта си намира принцеса Даяна, а светът, който я обожава, естествено, търси виновник за случилото се. От тази, както и много други проблематични за семейството ситуации Елизабет и Филип излизат заедно, ръка за ръка. През годините таблоидите неведнъж се опитват да посеят раздор между тях, засягайки темата за верността на херцога, но до официални разкрития никога не се стига. Самият Филип, пословичен с категоричността си, винаги отхвърля нападките по темата с твърдението: „Бих ли могъл, имайки охрана 24 часа в денонощието от 1947 г. насам?“. За много хора периодът на раждането на по-малките синове на двойката е показател за ренесанса в отношенията им. Обяснението защо 10 години след появата на престолонаследника Чарлз Елизабет и Филип решават да имат още деца, е повече от тривиално обаче. Първите години от управлението на Елизабет II са период на адаптация както за нея, така и за Филип и децата. А по-късната поява на Андрю и Едуард само бетонира връзката, започнала с много надежди, искрени чувства, високи очаквания и може би няколко скока над една учебна тенис мрежа.
Миналата година британската медия Royal Central припомни детайли от сватбения ден на Елизабет и Филип:
„В прохладната сутрин на 20 ноември 1947 г. хиляди се стекоха по улиците на Лондон в отсечката между Бъкингамския дворец и Уестминстърското абатство. Милиони слушаха у дома официалното излъчване по радиото, а следвоенна Великобритания прояви огромен интерес към кралската сватба. Стотици хиляди се превърнаха в зрители на филма с кадри от събитието, показан в салони в цялата страна.“
Сладкият завършек на вечерта
Висока близо 3 метра, 4-етажната торта на Филип и Елизабет е украсена с гербовете на фамилиите на младоженците. Не нож, а подареният на Филип от тъста му крал Джордж VI меч обаче разрязва първото парче от нея.
Подаръчният лист
Многобройни са подаръците, които кралската двойка получава за щастливото събитие. Наред с 10 хиляди телеграми от верноподаници, 2500 пратки от целия свят пристигат като дарове за Филип и Елизабет. Един от най-впечатляващите е собственоръчно изтъкано от Махатма Ганди парче плат, на което той лично извезва думите Jai Hind, или „Победа за Индия“. Расови коне, ловна хижа в Кения, дори неща за бита като шевна машина „Сингер“, хладилник и телевизор, редки сервизи от кристал и китайски порцелан, палто от норка и 54-каратов диамант допълват списъка от придобивки на младоженците. Много по-ценно от диамантената гривна, създадена по дизайн на Филип, за Елизабет обаче е обещанието на съпруга й да откаже цигарите!
P.S. I love you!
Бащата на булката не произнася специална реч по време на тържеството, но няколко дни след сватбата изпраща много лично и изпълнено с обич писмо до дъщеря си: „Бях много горд с теб и развълнуван от възможността да те съпроводя до Уестминстърското абатство. Когато поставих ръката ти в тази на архиепископа, усетих, че губя нещо много ценно. Но ти беше толкова спокойна и улегнала по време на службата, каза клетвата си с такава убеденост, че не остави у мен и капка съмнение, че всичко ще бъде наред“.
Още снимки
