България е страна, в която хората със зависимости се страхуват да си признаят за проблемите си и да потърсят помощ. Семействата на зависими често крият, че близките им се лекуват като казват, че са заминали да работят в чужбина.
Поради липса на добре разработени социални инструменти за интеграция на хора след лечение на зависимост, често се стига до невъзможност да се включат активно икономически и социално, което води до повторна употреба.
Историята на Ники е вдъхновяваща и разказва за надежда, за възможността да се променяме, за реалността.
Иска ни се чрез него повече хора да се замислят колко е важно да приемем живота и бита, в които се намираме, особено след тежка година като тази. Ники ни помогна да си дадем сметка, че всички живеем в зависимост, най-вече в тази, която ни тласка към бягство от себе си, за да се представяме за нещо друго, за нещо по-силно в слабостта ни.


