Деси е на 28 години, от Враца и е незрящ. От няколко години е в компанията на вярната си приятелка Иви – неговото куче водач, което му помага да се носи като стрела навън. Учи „Социални дейности“, защото много иска да помага и работи с хора, които срещат затруднения. Затруднения, които той самият вече познава и преодолява. Обича да пее и да свири на синтезатор, много иска и да танцува, но се притеснява,че ще му се смеят. Деси е изключително активен и забавен човек, с ясна визия за красивите и ценни неща в живота.

Разказваме историята на Деси, защото доказва, че малко добро отношение и грижа правят голяма разлика.

Иска ни се чрез него повече хора да се замислят, че могат да се справят с проблемите си и че понякога това не означава те да изчезнат от общата картина, а да са част от нея, без това да пречи на щастието и успеха им… както за незрящите, така и за всички останали.

Надяваме се, че Деси напомня по най-деликатния и забавен начин колко е важно средата от зрящи хора, сред които живеят незрящите, да бъде отворена и да проявява малко разбиране, за да могат да си поръчат кафе, да си попълнят документите за търсене на работа или да си напазаруват сами, защото тази минута внимание ще подобри и техния ден.

България е страна, в която хората със зрителен проблем масово изпитват затруднения да се включат в образователната система, да си намерят работа или да се придвижват свободно в населените си места. И да, специализираните училища за незрящи не винаги са най-добрия вариант, защото отново се стига до изолиране в социален аспект или пък налагат миграция, ако не са достъпни в родния град.

Голяма част от незрящите споделят, че изпитват комуникационни затруднения и нужда от по-активна социализация, но се сблъскват с множество предразсъдъци, неудобство и заблуда за тях.

Отвъд всяка лична история всички участваме и живеем в обща.

Още снимки