Ямболията Димитър Димитров - с 300 - годишна сливенска пушка

Сподели новината:
Димитър пред родната къща на Хаджи Димитър, облечен и въоръжен като истински хайдутин.
Сливен

Сливенска пушка – шишане на 300 години притежава Димитър Димитров от Ямбол. Той е сред активните членове на местния клуб към дружество „Традиция“ и участва редовно, в ролята на хайдутин, във възстановки из цялата страна на различни исторически моменти. При последната си изява, в Сливен, посети родната къща на Хаджи Димитър и веднага привлече вниманието. Бе „въоръжен до зъби“ с автентични оръжия. Колегите му казаха, че на пояса му висели близо 30 000 лева – толкова дал, за да купи реликвите, да ги възстанови и съхранява. „Историята и старите оръжия са ми хоби“, лаконично обясни Димитър.

Шишането е купено на свободна продажба за 8500 лева. Членове на „Традиция“ твърдят, че Димитър е спасил ценния образец-уникат от изнасяне в чужбина, за да бъде продаден там. Пушката е с дамаскова цев. Такава цев неотдавна била обявена на търг онлайн при първоначална цена от 760 лева. Названието й идва от специфичния начин на изработка от стомана, използван в Дамаск и пренесен от там в Сливен, който придавал по-голяма здравина на цевта. Преди три века градът бил център за производство на пушки, пищови и ножове.

Местната школа се считала за една от най-добрите на територията на османската империя, но и извън нея. Затова Сливен бил известен като Малкия Дамаск. „Имало е 100 работилници за оръжие и ножове“, заявява Димитър. Твърди се, че се произвеждали по 6000 цеви годишно. На сливенските оръжейници били възлагани и държавни поръчки.

Когато е с воеводските си дрехи, Димитър пъха в силяхлъка си и внушителни балкански пищови. Силяхлък се нарича хайдушкият колан. Той се изработва от здрава телешка кожа и издържа на тежест. Подобен колан е имал и Хаджи Димитър, пазят го в родната му къща-музей.

Днешният му съименик от Ямбол развива свой частен бизнес. Дори и да липсва свободно време, все някак се намира за колекцията от оръжия, историческите книги и работата в „Традиция“. Семейството му го подкрепя. Сигурно затова, когато в Сливен го попитаха кой му купува оръжията, той с усмивка отговори: „Жена ми!“.

Ad