Де ти Ямбол, де ти Сливен, Боже,

като Сливен още е пред нас.

Колко векове и все не можем

да го стигнем, но пък сме курнас.

Казват, че Балканът ражда хора,

а полето – тикви, колко щеш.

Хапваш ли си яко, без умора,

тиквеник голям ще порастеш.

Казват, че полето ражда жито

като дренки в сливенски балкан.

Сливенци пристигат в Ямбол скрито

за милинки и резлив айран.

В Сливен фабрики, машини тракат,

остри саби буйно се въртят.

В Ямбол жабите край Тунджа крякат,

каргонци шкембе-чорба варят.

В Ямбол Бакаджика песни пее

Тунджа носи мир и благодат.

В Сливен вятър гащите им вее,

камъни отвсякъде валят.

В Сливен и културен клуб си имат!

Всичките таланти са при тях.

Ямбол вее бездуховен климат,

за властта културата е грях…

В Сливен сто войводи страшни бродят,

закривили по аршин мустак.

Сто дружини из Балкана водят,

накривили мечешки калпак.

Ямбол има древен град Кабиле,

и Инджето, най- велик юнак.

Тук вирее най-прочуто биле,

дето вдига мъртвите на крак.

Сливенки са самодиви бели,

всеки мъж умира си по тях.

На Балкана аромата взели,

песни пеят от зори до мрак.

Ямболки са прелестни Диани-

чернооки, с мамещи бедра.

За модел са всичките отбрани,

греят като пролетна зора.

Я налейте вино искрометно,

славата си днес да поделим.

На дедите с името заветно,

в бъдното с любов да полетим!

Радко Стоянов

Още снимки