"Сливен медия" стартира рубрика, в която ще ви представи забравени, известни и нетолкова известни истории от България.
Първата такава история е за изчезването на 7-годишният Веско през 2010г. Нека си я спомним...
Историята на 7-годишния Веско Игнатов през 2010 г. вдигна на крак почти цяла България и предизвика силен обществен интерес.
Малкият Веско, страдащ от аутизъм изчезва на 27 април 2010 г. от дома си в Нови Искър. Заради болестта си той е бил изгонен от две детски градини с мотива, че за дете аутист трябва да се грижат специално обучени педагози.
Записали го в специализирана детска градина, но се оказало, че тя не е само за аутисти, а и за деца със синдрома на Даун и други. След няколко инцидента го отписали и тогава семейството било принудено да гледа Веско на смени – двамата родители и бабата и дядото.
Във фаталния ден, Веско бил у дома си с дядо си Продан. Майката и бащата били на работа.
„Заради него заключвахме всички врати, защото се измъква и тръгва, без да знае накъде. Явно за секунди съм се отнесъл и съм забравил да заключа” – разказваше дядото на момчето.
По думи на съседите, детето е живеело под абсолютен стрес и напрежение. Било е като затворник. Баща му казвал, че няма да могат да се справят с отглеждането му и че е най-добре да го дадат в специализиран дом. Майката обаче не искала и да чуе.
След като до късно вечерта Веско не се прибира, семейството се заема да търси детето. Сами проверяват на място всеки сигнал.
Братовчедка на бащата, разказва, че е спала по пътищата повече от седмица след изчезването на Веско.
В това време бащата на момчето Димитър заедно с вуйчо му Симеон обикалят с кола до Враца и околностите, да проверят други сигнали.
Съгражданите също се включват в издирването. Кметът сформира щаб в кметството, където има денонощно хора.
Започват да се носят зловещи слухове. Според някои от тях, момчето е отвлечено от международен канал за търговия с човешки органи, според други детето е било изведено от страната през Сърбия.
Факт е, че на граничните камери се вижда русо момче, което много прилича на Веско, но след проверката се оказало, че не е той.
В издирването се включват и ясновидци. Почти всички са твърдели, че Веско е жив и здрав. Един от тях дори е поискал от семейството 1000 лева, за да каже къде е детето.
Казват, че понякога съдбата си играе с нас. По ирония, на 1 юни в деня на детето, около 14 часа тялото на малкия Веско е забелязано заседнало в плитчините на река Искър. Пръв го вижда жител на село Реброво. Той веднага се обадил на кмета на селото, който пък веднага повикал полиция. Когато полицаите пристигат с екипи на Гражданска защита, тялото бива извадено. Било е неразпознаваемо.
След като съобщили на родителите на Веско, разследващите откарват тялото в Съдебна медицина в София.
Там вуйчо му го разпознал само по дрехите. За 100-процентова сигурност, експерти взели проби от родителите, за да бъде направен ДНК тест.
Тялото на детето е престояло поне 30 дни във водите на Искър. По-късно става ясно, че по него не са открити следи от насилие, а причината за смъртта е удавяне.
„Хора, аз съм виновен! Аз! Оставих го за три минути и той е успял да се измъкне през отворения гараж” – обвиняваше се дядо Продан, давейки се от плач.
Дни след намирането на трупчето на Веско, дядо Продан получава много тежък инфаркт. Сърцето му се пръска, не издържа на болката.
Но дядо Продан ли е виновен наистина?
Приживе Веско бил дамгосан от инспекторката в Районния инспекторат, която заявила на родителите му: „Вие сте виновни”Щом сте родили такова дете…”
В Нови Искър обаче има и друга истина.
Причината Веско да бъде изгонен от двете местни детски градини е неистовото желание на голяма група родители болното момче да не играе, да не контактува и да няма нищо общо с техните здрави деца. И представителите на образованието са се съобразили с исканията им – за да не стават скандали.
Ужасно, но факт!
"Сливен медия"







