От 1 юни адвокатските съвети в 18 града обявиха стачка и не определят служебни и резервни защитници, дежурни адвокати и особени представители.

Протестът е в ход в Благоевград, Бургас, Видин, Габрово, Добрич, Кърджали, Кюстендил, Ловеч, Пазарджик, Перник, Плевен, Пловдив, Силистра, Смолян, Сливен, София, Хасково и Ямбол и се очаква към него да се присъединят и колегиите във Варна и Русе.

Мотивите за протеста са основно липсата на реформа в правната помощ и ниското ниво на заплащане на адвокатския труд. Исканията за увеличаване на възнагражденията по Наредбата за заплащане на правната помощ (НЗПП) са внесени в Министерство на правосъдието на 30 април 2025 г. от председателите на 21 адвокатски колегии, когато е проведена среща с министъра на правосъдието Георги Георгиев.

След нея не последваха нови срещи с министъра на правосъдието и обсъждане на проблемите в правната помощ, заявяват адвокатските съвети. И подчертават, че съзнават отговорността си за обезпечаване на защита и достъп до съд, но ангажиментът за осигуряване на правна помощ и разглеждане на делата в разумен срок е на държавата. Затова върху нея ще тежи отговорността в случай, че не бъдат определени служебни защитници и особени представители в неотложни случаи.

Още в деня, в който обявиха ефективния си протест, министърът на правосъдието съобщи, че е задействал съгласуването на промени в НЗПП.

Адвокатите обаче отхвърлят тази „оферта“ и стачката им е факт. Сайтът „Лекс“ представя в съкратен вид аргументите им за това, изпратени в Министерството на правосъдието.

Въпреки изпратения от Министерство на правосъдието проект на постановление на МС за изменение и допълнение на Наредбата за заплащане на правната помощ, който е препратен на адвокатските колегии от Висшия адвокатски съвет на 30 май 2025 г., част от адвокатските съвети, в това число и съветът на Софийската адвокатска колегия, заявяват, че проектът не удовлетворява исканията им по следните причини:

• Проектът предлага несъществено увеличение на размерите на адвокатските възнаграждения, като ги съобразява с индекса на инфлация, а индексът на инфлация отразява увеличението на цените на потребителски стоки като храни и напитки, без да отчита, че адвокатският труд е висококвалифицирана дейност.
• В периода от 2006 година до момента минималната работна заплата е нараснала с 673%, а индексът за общите разходи на работодателите за труд с 878%, но тези данни не са съобразени от проекта.
• Така предложените възнаграждения не съответстват на възнагражденията на други правни професии в правораздаването като съдии и прокурори, нито предполагат същата времева ангажираност по делата, което означава, че изначално държавата приема адвокатите да гледат делата само формално и повърхностно без да участват в съдебни заседания или да излагат пространни правни аргументи.
• Представеният проект не удовлетворява дори първото формулирано от адвокатските колегии искане – предложеното още през 2024 г. увеличение на възнагражденията по НЗПП да има незабавен ефект, без да се отлага влизането в сила на текстовете на наредбата. Видно от текста на проекта на постановление, действието му се отлага от 01.01.2026г.
• Представеният проект по никакъв начин не удовлетворява останалите искания на адвокатските колегии, отправени до МП в писмо от 30.04.2025г., нито предлага решение за други съществени проблеми като липсата на информация за определените от НБПП окончателни размери на възнагражденията, липсата на срок за плащане на възнагражденията на адвокатите и значителната забава, която НБПП трупа при обработване на отчетите и плащанията.

Адвокатските колегии сочат в позицията си, че ще представят икономически анализ, който да сравни приложимите възнаграждения за правна помощ с икономически показатели като минимална работна заплата и разходи на работодателите за труд, както и с методите за определяне на възнагражденията на магистратите и тяхната натовареност.

Какви са причините за протеста

Адвокатските колегии настояват, че системата за правна помощ потъва все повече и води до ненормални условия за труд на служебните защитници, които се определят по наказателни дела със задължителна защита, при задържане на малолетни и непълнолетни или за правни съвети и дела на хора, които не могат да си позволят финансово ангажирането на адвокат.

Това е така, защото държавата налага на адвокатите завишени изисквания – за изпити, за определен брой обучения, сключване на полици за професионална отговорност, поддържане на високо ниво на квалификация, поддържане на профили в електронни портали и санкции за дисциплинарни нарушения, но заплаща на адвокатите възнаграждения, които са десетки пъти по-ниски от пазарно наложилите се цени на адвокатската защита. Ниските възнаграждения не са променяни съществено от приемането на Наредбата за правна помощ през 2006 г. (вече почти 20 години), но наместо това държавата непрестанно разширява обхвата на правната помощ като добавя нови правни материи и производства, в които адвокатите да предоставят защита при тези изключително занижени цени.

Във времето ЗПП и Наредбата за заплащане на правната помощ предвидиха задължение на адвокатите да предоставят консултации по националния телефон за правна помощ и задължение за адвокатските колегии да разкриват регионални центрове за консултиране.

В периода от 2009 г. до днес държавата добави към правната помощ защитата в производства по Закона за закрила на детето, по Закона за защита от домашното насилие, в производства по Закона за здравето, по Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетни и непълнолетни, производства по Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест, в производства по ЗАНН, в производства по Закона за изпълнение на наказанията, и в международни спорове.

В последните няколко години пък се предвиди възможност за предоставяне на правна помощ по Закона за убежището и бежанците, Закона за защита на потребителите, Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения, и дори в гласувания на първо четене Законопроект за несъстоятелност на физическите лица. Въпреки непрекъснатото разширяване на правната помощ и добавянето на нови производства, бюджетът за правна помощ се увеличава несъществено в последните 10 години.

Адвокатските колегии излагат твърдения, че определяните от тях адвокатски възнаграждения биват намалявани от Националното бюро за правна помощ до минималните размери в наредбата, но не им се предоставя статистическа информация за тези намаления и за периода на забава в изплащането на възнагражденията от Министерството на правосъдието и НБПП с аргумент, че се защитават лични данни на адвокатите и тяхната данъчна и осигурителна информация.

Определянето на възнаграждения на техните минимуми по наредбата на практика означава, че на адвокатите се заплаща по тарифа от 2006 г. Така например минималното възнаграждение за консултация за завеждане на дело стои непроменено от 2006 г. в размер на 10 лв., минималното възнаграждение за подготовка на документи за завеждане на дело стои непроменено от 2006 г. в размер на 15 лв., минималното възнаграждение за дежурен адвокат за дейности по чл.28 ЗПП (в това число и съдействие на задържани лица по чл.72, ал.1 от закона за МВР) остава непроменено от 2006 г. в размер на 60 лв., минималното възнаграждение за адвокатска защита по дела за престъпления, наказуеми с пробация или глоба, стои непроменено от 2006 г. в размер на 50 лв. за досъдебната фаза и 60 лв. за съдебната, минималното възнаграждение на адвоката, определен да осъществява правна помощ по граждански дела, също остава непроменено от 2006 г. и възлиза на: 50 лв. за трудови дела, 80 лв. за неоценяеми искове, 50 лв. за дела за издръжка и т.н.

Запазването на тези възнаграждения, непроменени от 2006 г., води до масови откази на адвокати от системата за правна помощ и ниско качество на правната защита.

От приблизително 6200 адвокати в София само 1690 са регистрирани за предоставяне на правна помощ, а от тях 280 души са временно неактивни или са подали молби да не им бъдат разпределяни служебни защити и правна помощ по различни съображения (това са близо 18% от адвокатите от САК, предоставящи правна помощ). Наред с това има производства, по които има над 10 последователни отказа от адвокати за поемане на защитата и това води до значително забавяне на делата. Това се установява и от статистическите данни за спад в броя на адвокатите, предоставили правна помощ в периода 2020-2025 г. (който трайно намалява с близо 25%), така и в общия брой на изплатените решения за предоставена правна помощ (който също намалява през 2024 г. спрямо данните от предходната 2023 г.) – данните са публикувани от Института за пазарна икономика.

На следващо място, според закона адвокатските колегии би трябвало да осигуряват заедно с НБПП обучения на адвокатите от правната помощ в специфични правни материи, да провеждат проверки за качеството на адвокатската защита, осъществявана по линия на правната помощ и да наказват дисциплинарно адвокати, които са допуснали немарливост или нарушение при защитата или които неоснователно отказват да поемат защита. Същевременно адвокатските колегии твърдят, че средствата, заплащани към колегиите (които се изчисляват на базата на платените към адвокатите от същата колегия хонорари за правна помощ от държавата), не са достатъчни за тези дейности и едва им стигат само за непосредствени консумативи, заплати и осигуровки на служителите, които назначават за работа със системата на правната помощ. Председателите на колегии изразяват резерви дали трябва да образуват дисциплинарно производство на адвокат, който е отделил минимално време да се запознае с делото, по което предоставя правна помощ, без да се яви в съдебно заседание и без да изготви подробна писмена защита като изчерпи всички аргументи по делото, ако за това производство са му платени 50 лв., а обичайно на пазара на адвокатски услуги само за един час правна консултация се заплащат между 150 и 300 лв., а за подобно дело адвокатът би получил между 10 и 20 пъти по-високо възнаграждение от клиент.

При останалите професии, които подпомагат държавата в извършването на социални и здравни дейности, подобно разминаване между пазарни и държавни цени няма. Така например в първичната помощ след обнародване на анексите към рамковите договори за медицинска и дентална помощ всяка година се утвърждават цени, доста близки до пазарните – за годишен профилактичен преглед НЗОК изплаща на лекарите през 2024 г. 34 лв., а за първичен преглед на дете 48 лв., докато цената на прегледа извън касата е между 40 и 80 лв., за екстракция на постоянен зъб НЗОК заплаща по 78 лв., а цената на екстракцията извън касата възлиза от 80 до 120 лв.

Значителният ръст на минималната работна заплата за период, в който размерът на възнагражденията по НЗПП е останал непроменен, е показателен за несъответствието между изплащаните възнаграждения и стойността на полагания адвокатски труд.

За периода от приемането на наредбата (2006 г.), включването на нови възнаграждения за предоставена правна помощ (2009 г. и 2015 г.) и изменение в съществуващите размери (2021 г.), справка в Националния статистически институт сочи, че минималната работна заплата е нараснала девет пъти. През 2006 г. тя е 160 лв., а през 2025 г. е 1077 лв.

Това според адвокатските колегии налага възнагражденията за предоставяне на правна помощ да бъдат осъвременени, но не със съответния процент на инфлация, обявен от НСИ за периода 2006-2025 г. (каквото е предложението на Министъра на правосъдието), а според ръста на МРЗ, за да се постигне равнопоставеност при оценяването на труда на адвокатите спрямо други лица, предоставящи правни услуги по трудов договор или служебно правоотношение. Логично е да не се прилагат инфлационни индекси, които отразяват промяната в потребителските цени, а не в цената на труда. Целта на статистическото наблюдение на инфлационните процеси е чрез проследяване динамиката на потребителските цени да се получат представителни за страната данни за изменението на цените на определени видове стоки и услуги, потребявани от домакинствата. Този индекс на нарастване на цените на стоките за лично потребление не е съответен на индекса на увеличаване на цената на труда.

Относимите показатели при определяне цената на правната помощ са индексите на увеличение на минималната работна заплата (която от 2006 г. до 2025 г. се е увеличила с 673,13%), средната работна заплата (която от 2006 г. до 2024 г. се е увеличила със 850%) и годишните разходи на работодателите за труд (които само от 2020 г. до 2024г. са се увеличили със 173,9%. През 2006 г. средните разходи на работодателите за труд на един отработен час са 3.31 лева, като в обществения сектор те са били 4.37 лева, а в частния – 2.88 лева, а към края на 2024 г. те са се увеличили с 878%.

Индексите на потребителските цени измерват само ценовите изменения и затова се дефинират като индекси на „чистата“ ценова промяна. Те не измерват стойността на живота и не са индекси на издръжката на живота. Те не показват нито увеличаването на разходи за труд и заплатите в страната, нито съотношението между заплати и потребителски цени (покупателната способност на населението).

На следващо място, адвокатските колегии изтъкват необходимостта да бъдат изравнени възнагражденията за правна помощ със сходни възнаграждения за работа в съдебната система и за извънсъдебни правни услуги/консултации и елиминиране на структурната дискриминация по отношение на адвокатската професионална общност.

Най-близка до дейността на адвокатите, които осъществяват правна защита е дейността на съдиите, разглеждащи същите дела. Ето защо е логично да се извърши съпоставка и приравняване на тези възнаграждения, сочат адвокатите.

И напомнят, че забраната за дискриминация по отношение на заплащането се прилага и по отношение на лицата, упражняващи свободна професия, особено тогава когато работят при условия, наложени едностранно от работодател, в който е концентрирана власт, какъвто е държавата. Това се извежда от Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 г. за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите ОВ L 3031, наричана по-долу за краткост „Директива 2000/78“.

Съгласно чл.3 от Директива 2000/78 тя се прилага към всички лица от публичния и частния сектор, включително публични органи, във връзка с условия за наемане и условия на труд, включително условията за уволнение и заплащане.

Законът за защита от дискриминация защитава от дискриминация всички физически лица на територията на България, когато са дискриминирани на основата на признаците, изброени в неговия чл.4, ал.1, включително „лично или обществено положение“. Принадлежността на адвокатите към определена професионална общност и група в рамките на тази общност, която е ангажирана с предоставяне на правна помощ по възлагане на държавата, представлява особено „обществено положение“. Съгласно чл.6, ал.2 от същия закон, при изработване на проекти на нормативни актове, както и при тяхното прилагане държавните и обществените органи и органите на местното самоуправление трябва да се съобразяват с целта за недопускане на пряка или непряка дискриминация на основата на признаците по чл. 4, ал. 1. Следва да се има предвид и нормата на чл.14 от Закона за защита от дискриминация, съгласно която работодателят – в случая държавата, трябва да осигурява равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд.

Съпоставка между адвокатските и съдийските възнаграждения прави и Съдът на Европейския съюз в своето решение от 25 февруари 2025 г. по съединени дела C‑146/23 и C‑374/23, в което се обсъждат възможностите на държава-членка да намали или замрази съдийските заплати по бюджетни съображения. В него СЕС изтъква в съображение 69, че „бюджетните съображения и мерки за ограничаване/намаляване на възнагражденията трябва да се базират на надлежно обосновани изключителни обстоятелства, не трябва да са специално насочени само към членовете на националните съдилища и трябва да се вписват в по-обща рамка за присъединяване на по-широк кръг лица на национална публична длъжност към набелязаните бюджетни усилия“.

От казаното произтича изводът, че бюджетните съображения, които се сочат като оправдание за силно намаления бюджет на правната помощ в България, не могат да се приемат за обосновани, след като, от една страна, те не са наложени от изключителни обстоятелства, а от друга страна, са насочени само към адвокатите, предоставящи правна помощ (но не и към съдиите и другите наети лица, ангажирани със съдебните производства). Докато по отношение на адвокатите се прилагат бюджетни ограничения за намаляване или замразяване на възнагражденията им през последните почти 20 години, то по отношение на заплащането на магистратите и съдебните служители се отчита значителен ръст на заплатите почти ежегодно. Само през 2025 г. в бюджета на съдебната власт е заложено увеличение от 16% за заплатите на съдиите и прокурорите, и над 20% за заплатите на съдебните служители.

Адвокатските колегии изтъкват, че години наред магистратите също не получаваха адекватно възнаграждение за труда си и приветстват тенденцията на подобряване на условията на труд и възнагражденията в съдебната система. Адвокатите не оспорват необходимостта възнагражденията на магистратите да се повишават трайно и достатъчно като една от гаранциите за независимост и неподкупност, но намират, че възнагражденията на адвокатите, предоставящи правна помощ следва поне да се изравнят с тези в съдебната система.

Като се вземат предвид щатната бройка за съдии на различните нива в съдебната система според публикуваните доклади за натовареност на съдилищата от 2023 г. и данните за актуалните възнаграждения на различните нива в съдебната система, може да се заключи, че средната съдийска месечна заплата в страната възлиза на 8393 лв., което пък се равнява на средно почасово възнаграждение в размер на 47,68 лв./час (при 22 работни дни по осем часа дневно). Доколкото за адвокатите такова почасово възнаграждение следва да се получи след приспадане на 40% нормативно признати разходи за адвокатската дейност и 27,8% осигурителни вноски за самоосигуряващо се лице, то излиза, че почасовото възнаграждение за адвокат би било минимум 148 лв./час без ДДС.

След като се вземе предвид за база така определеното почасово възнаграждение, адвокатските колегии искат да се почерпи информация от ангажираността на съдиите като времеви стойности за различните видове дела. Те са уредени в Правилата за оценка на натовареността на съдиите, които въвежда средни претеглени времеви стойности на отделните групи граждански, търговски, наказателни и административни дела. Средната претеглена времева стойност се изразява в часове и се определя като коефициентът за сложност се умножи по 16. На дело с коефициент на сложност 1 съответства ангажираност от 16 часа.

Така например коефициентът за тежест на административно дело по ЗДДС е 2,1 или времевата стойност на съдийската ангажираност по подобно дело е 33,6 часа. При почасово възнаграждение за адвокат от 148 лв./час без ДДС, адвокатското възнаграждение по това дело при очаквана средна времева стойност от 33,6 часа, възлиза на 4972,80 лв. без ДДС. За същото дело адвокатът, предоставящ правна помощ в момента има право да получи възнаграждение в размер от 100 до 240 лв. съгласно чл.24 от НЗПП.

Коефициентът за тежест на наказателно дело за престъпление против личността (чл.117 НК, чл.120-122 НК) е 1,4 на ниво районен съд или времевата стойност на съдийската ангажираност по подобно дело е 22,4 часа. При почасово възнаграждение за адвокат от 148 лв./час без ДДС, адвокатското възнаграждение по това дело при очаквана средна времева стойност от 22,4 часа, възлиза на 3315,20 лв. без ДДС. За същото дело адвокатът, предоставящ правна помощ в момента има право да получи възнаграждение от 150 до 420 лв. съгласно чл.17 от НЗПП.

Коефициентът за тежест на търговско дело за несъстоятелност на ниво окръжен съд е 4,9 или времевата стойност на съдийската ангажираност по подобно дело е 78,4 часа. При почасово възнаграждение за адвокат от 148 лв./час без ДДС, адвокатското възнаграждение по това дело при очаквана средна времева стойност от 78,4 часа, възлиза на 11 603,20 лв. без ДДС. За същото дело адвокатът, предоставящ правна помощ, в момента би имал право да получи възнаграждение в размер от 100 до 360 лв. съгласно чл.25, ал.1 от НЗПП.

Коефициентът за тежест по иск за развод на ниво районен съд е 0,8 или времевата стойност по подобно дело е 12,8 часа, а възнаграждението за адвокат при подобна ангажираност ще трябва да бъде в размер на 1894,40 лв. без ДДС. За същото дело адвокатът, предоставящ правна помощ в момента има право да получи възнаграждение от 80 до 360 лв. съгласно чл.23, т.2 от НЗПП.

Екстраполирането на тези коефициенти и зависимости към таблицата с адвокатски възнаграждения по Наредбата за заплащане на правна помощ, би довело до формирането на възнаграждения, които са от 5 до 30 пъти по-високи спрямо предлаганите в проекта на Министерство на правосъдието за изменение на наредбата за заплащане на правната помощ.

Адвокатските колегии настояват и за създаването на нов чл.27р в наредбата, който да предвиди приложимия механизъм за определяне на адвокатското възнаграждение в процедури и производства, които не са уредени изрично, като се препрати към Правилата за оценка на натовареността на съдиите и приложенията към тях за определяне на средните претеглени времеви стойности и коефициенти за тежест за всяко едно производство.

Адвокатските колегии възразяват и срещу това, че в НЗПП не са предвидени срокове за разглеждане на отчетите на адвокатите и изплащане на възнагражденията.

Как се отразява липсата на адекватно заплащане на гражданите, които имат нужда от правна помощ

Формулирането на високи професионални стандарти и изисквания, разпоредби за изпити, обучения и санкции, не са новост за адвокатската професия, но колегиите изтъкват, че реформата в правната помощ и подобряване на качеството на защитата не може да се случат без финансово обезпечаване на адекватни възнаграждения от страна на държавата.

Според позицията на адвокатските колегии, чрез исканото от тях увеличение на средствата за правна помощ ще се постигне по-високо качество на служебната защита/правна помощ и като резултат – подобряване на условията за достъп до правосъдие и ефективни правни средства за защита чрез:

• включване на по-голям брой адвокати в системата за правна помощ;
• по-голяма заинтересованост на адвокатите от възложените им служебни защити;
• по-висока мотивация на адвокатите в работата им по служебни защити;
• по-висока степен на удовлетвореност на гражданите;
• по-високо доверие на гражданите в института на служебния защитник;
• повишаване на авторитета на служебните защитници;
• изравняване на заплащането на магистратите и адвокатите, ангажирани с делата, по които се предоставя правна помощ;
• приближаване на заплащането в договорната защита (адвокатите, ангажирани пряко от своите клиенти) и правната помощ (адвокатите, ангажирани с делата, по които се предоставя правна помощ);
• регламентиране на възнаграждения за новите видове правна помощ и прецизиране на някои от разпоредбите на Наредбата за заплащането на правната помощ.

„Бездействието на държавата и нежеланието да се съгласуват с адвокатурата нормални нива на възнагражденията, ще доведат до нарастване на случаите, в които адвокатските колегии не могат да намерят и определят адвокат за спешна защита на граждани, пострадали от трафик или от домашно насилие, както и до продължително отлагане на делата с участие на служебни защити заради множеството откази на адвокати. Нормално и човешко е желанието на адвокатите да предпочетат договорната защита, при която клиентите, които ги ангажират заплащат десетократно по-високи възнаграждения, наложени от пазарните условия, от тези платими от държавата при предоставяне на правна помощ“, изтъкват протестиращите.

Те подчертават, че от 10-15 години сумите в НЗПП покриват не повече от 10% от действително дължимото адвокатско възнаграждение.

Което означава, че „през последните 10 години адвокатурата носи на плещите си огромната тежест да издържа и финансира системата на правната помощ и на практика извършва доброволчество, като осигурява правна защита на населението на десетократно по-ниска цена“.

В позицията си адвокатските колегии подчертават, че адвокатурата винаги е в челните редици на обществото, когато е необходимо гражданите и обществото да бъдат предпазени от произвол от страна на държавните институции и икономическите субекти. Основно по жалби на адвокати биват обявявани за неравноправни клаузи от общите условия на монополистите, банките и финансовите институции. Сигналите за защита на потребителите също основно са изготвени от адвокати или сдружения за защита на потребителите, създадени от адвокати. Адвокати са и основните инициатори на санкционни процедури срещу България за неправилно транспониране на директиви, или на производства пред Европейския съд по правата на човека или СЕС за нарушения в областта на човешките права и основните свободи, или други права, защитими от правото на ЕС.

Затова адвокатските колегии заявяват, че „приемат нежеланието на държавата да обезпечи финансово дейността по предоставяне на правна помощ като действие против върховенството на правото и пречка пред деятелността на адвокатурата в защита правата на гражданите“.