Стареенето, заедно със съня, са едни от най-големите мистерии на човешката биология. Какво кара тялото да забави ход, клетките му да спрат да се делят и органите му да станат жертва на нарастващ брой заболявания и увреждания? Никой няма категорични отговори на тези въпроси, но теориите могат да бъдат подредени в две групи: постепенно увреждане с течение на времето и генетично програмиране.
Първата група теории твърди, че тялото остарява поради износване, което се натрупва в тъканите с времето. Възстановяващите механизми постепенно се повреждат и тялото просто се износва като стара кола.
Според втората група стареенето се управлява от нашите гени - от вътрешен молекулярен часовник, настроен по определен график за всеки вид. Тази теория се подкрепя от проучвания върху животни. Учените успяват да предизвикат удължаване на продължителността на живота при някои животни чрез промяна само на един ген. Биолозите посочват, че от еволюционна гледна точка ефектите от естествения подбор значително намаляват след репродуктивна възраст. Еволюцията предпочита гени, които са полезни в началото на живота, влагайки ресурсите на тялото в репродукцията и оставяйки по-малко от тези ресурси за дългосрочна поддръжка.
В това увеличено напречно сечение на компактна кост (кортикална кост), остеоцитите (тъмни петна) - клетки, участващи в костното ремоделиране - се разклоняват, за да се свържат с други клетки.
Защо клетките спират да се делят
Процесът на стареене започва в най-малките единици на тялото - клетките. Как и защо клетките стареят е предмет на дебат, въпреки че някои от механизмите са изяснени. В началото на 60-те години на миналия век биологът Леонард Хейфлик открива, че изкуствено отгледани клетки ще се делят средно само 50 пъти, преди да спрат - число, което е станало известно като “граница на Хейфлик”. С изключение на стволовите клетки и раковите клетки, това ограничение се прилага за всички човешки тъкани, въпреки че клетките от възрастни хора се делят по-малко пъти.
Но какво кара клетките да се забавят и да умират? Интересно е откритието за ролята на теломерите. Теломерите са участъци от ДНК, които затварят краищата на хромозомите, с което ги предпазват от увреждане и от сливане с други хромозоми. Изследователите откриват, че всеки път, когато една клетка се дели, около 50 до 100 от нуклеотидите на теломерите се скъсяват. Когато теломерите достигнат минимална дължина, деленето на клетките спира напълно.
Това откритие е подкрепено от откритието на теломеразата - ензим в безсмъртни клетки (като стволовите клетки), който възстановява теломерите след всяко делене. Ензимът не засяга неделящите се клетки, като тези в мозъчните и сърдечните тъкани, а само клетките, които се делят; телемеразата може да стимулира рака.
Фитнес и ДНК
Но биологията не е съдба, смятат изследователи, изучаващи връзката между дължината на теломерите и факторите на околната среда. Установено е, че хора, водещи стресиращ начин живот - например афроамерикански мъже, подложени на расизъм - имат теломери, които са по-къси от средното.
От друга страна, проучване, проведено от Дийн Орниш от Калифорнийския университет в Сан Франциско, показа, че хората, водещи по-здравословен начин на живот, включващ умерени упражнения, придържане към растителна диета и практики за намаляване на стреса, имат средно 10% увеличаване на теломерите. Необходими са повече изследвания, за потвърждаването на тези констатациите, но данните изглеждат като още една тухла в стената от доказателства в полза на това да оставаме слаби, във форма и спокойни. По - долу: Снимка на мозъка
Промени
Стареенето засяга почти всички системи на тялото: сетивата, храносмилателните органи, сърдечно-съдовата система, имунната система, костите и мускулите. Интересното е, че централната нервна система (главният и гръбначният мозък) е сред най-малко засегнатите от възрастта. В повечето тъкани нарушаването на функцията не е драстично. Само в ситуации на стрес или заболяване става ясно, че по-старото тяло се справя по-трудно.
Промените в костите и мускулите засягат ежедневието на възрастните хора може би повече от всичко друго. На възраст между 30 и 60 години костната плътност намалява както при мъжете, така и при жените. Мускулите също се променят с времето. Между 30 и 75 години около половината мускулна маса на тялото изчезва, докато количеството мазнини се удвоява.
Сърцето, кръвоносните съдове и белите дробове са издръжливи структури, създадени за дълъг живот. Фактът, че толкова много възрастни хора развиват сърдечни и белодробни проблеми, има по-малко общо с процеса на стареене, отколкото с фактори, свързани с начина на живот, като тютюнопушене, затлъстяване и липса на физическа активност и упражнения. Системите се променят малко с времето - клапите и стените на сърцето стават по-дебели и твърди, което кара сърцето да работи по-усилено, за да изпомпва кръв. Стените на артериите също се удебеляват и втвърдяват, което може да допринесе за високо кръвно налягане. Белодробните тъкани губят известна еластичност с остаряването на тялото. Но може би по-важното е, че имунната система на белите дробове започва да се разпада с възрастта и те стават особено уязвими към инфекции.
Да останеш с остър ум
Деменцията, един от най-страховитите призраци на стареенето, идва с влошаването на състоянието на мозъка. Но тя не е характеристика на нормалното стареене. Здравият мозък всъщност работи добре в напреднала възраст. Подобно на останалата част от тялото, тъканите му леко се свиват, тъй като клетките умират, и той губи около 10% от теглото си до дълбока старост. Тази загуба обаче има по-малко значение в мозъка, отколкото в много други органи, тъй като мозъкът има много повече клетки, отколкото са му нужни. Невроните също образуват нови връзки, докато клетките умират, тъй като техните дендрити се простират до все още живи клетки. Някои невротрансмитери намаляват с възрастта и оросяването на мозъка намалява.
С времето тези промени могат да повлияят на краткосрочната памет, словесната плавност и способността за учене, но не е необходимо да променят значително интелектуалното функциониране.
Може би най-забележимите промени в нервната система настъпват в сетивата, особено в зрението и слуха. Пресбиопията (влошаване на виждането на близки предмети) е една от малкото на практика универсални характеристики на стареенето. Започвайки на възраст между 40 и 50 години, то е резултат от постепенно втвърдяване на очната леща. Слухът също леко се влошава поради нормалните процеси на стареене и дълготрайно увреждане от силни шумове.
Източник: nationalgeographic.bg
Още снимки
