„ … ако искаме да знаем какви са били нашите деди, трябва да изучим миналото на нашия град!“

Познаваме ли славното минало на нашите деди? Достатъчна ли е историята, митовете, легендите, народните предания и песни, за да кажем , че познаваме живота и делата на нашите предци? Кога и как са се зародили поривите в миналото за израстване, учение, запазване, даряване и предаване за поколенията на всичкото знание и история. Завети обвити във времевата давност на вековете, достигнали до нас благодарение далновидността и стремежа на дедите ни за развитие и просперитет.

За целта разглеждам развитието на Сливен и сливенската общност преди и след Освобождението като се позовавам на съхранените материали в Държавен архив - Сливен.

Сливен – град на войводи, комити, будни деятели и просветители! Град дал 100 войводи, Чинтуловите песни, Добри-Желязковата фабрика, изпратил многобройни будни и жадни за знания деца в чужбина да трупат знание и мъдрост в полза Отечество.

В годините преди Освобождението Сливен е бил един от най-развитите градове в Османската империя в областта на търговията, занаятчийството, просветната и културна дейност. Сливенци са давали мило и драго за образованието на децата си, за развитието на града в културното и училищното дело. Най-ранни данни за духовния и просветен живот на сливенци се свързва с черковните килии и манастирските среди още от времето преди падането под Османско владичество, а и дълги години след това. Множеството манастири и църкви в Сливен и околностите са били център на просвета и духовно израстване.

В исторически план по нашите земи съществуват запазени артефакти от миналото, от хората преди нас оставили за поколенията построеното от тях, останки от пътища, от сгради на църкви, манастири и средища. Потапяйки се в дебрите на вековете ние черпим знания и опит предаден за поколенията. Какъв е бил мотивът и движещата сила на предците ни за всичко, което са превили в името на добруването на нацията, в името на знанието, в името на духовността, на Свободата, ние само можем да гадаем или да се позовем на фактите от запазените документи и спомени.

Ще започна със зародиша на нуждата да даваш! От къде идва този подтик да дариш, да дадеш и споделиш с ближния, с този който има нужда в труден момент. Конкретно за Сливен ще разгледам зараждането на тази необходимост преди и след Освобождението. Какво е дал Сливен и сливенци на род и Родина?!

За дарителството в Сливен най-ранни записи в ДА-Сливен има запазени данни в книгите на църковното настоятелство.

Ролята на „даскали“ са играли духовните люде – монаси и свещеници. Характерното за този период- началото на XIX век - „килийно обучение“ се е развивало в дворовете на църквите като са се изучавали предимно църковни книги, четмо и писмо. Постепенно нуждата за знание се развива и разраства, като със средства на гражданите започва изграждането на първите училища, канят се учители, които да предават знанието на будните сливенски деца. Започва едно дълго, продължително развитие на училищното дело в Сливен осъществявано предимно с дарения на гражданите събирани в църквите на неделна литургия или с нарочни призиви. Платата на даскала е била първа и основна точка в дневния ред на общинското ръководство. За учители са се канели лица, които са се доказали със своите знания и умения.

Благодарение на своите дарители и хора с европейски мислене и мироглед Сливен е бил център на просвещението и училищното дело. И отново благодарение на своите видни граждани, които са милеели за Сливен и развитието му, много сливенски деца посещават прочути колежи и университети в чужбина, а завършвайки образованието си се завръщат в родния Сливен и спомагат със знания за развитието му.

Няма да изброявам всички видни сливналии, които са получили такова образование, защото статията е насочена към дарителите. Тези хора без които може би нямаше да ги има много от известните ни лекари, поети, архитекти и т.н.

За какво са дарявали нашите предци?

Ще започна списъка с дарители с един не безизвестен сливенски доктор – доктор Иван Селимински. В 1854-1855 г. заедно с Добри Чинтулов поставят началото на първата библиотека в Сливен, като даряват личните си книги. В инициативата се включват и други учители и обществени личности, които са притежавали лични книги. Също така д-р Селимински издържа финансово през времето на обучението по един студент от Сливен, а в 1866 г завещава още 300 книги и трудовете си на всички сливенски училища. След смъртта му продължава подетата от него инициатива за обучение на сливенски деца, с издръжката им от фонд „Д-р Иван Селимински“.

Димитър Диамандиев от Сливен в продължение на три години – 1850-1853 г. изпращал по 100 наполеона годишно за издръжката на главен учител в Сливен.

Никола Ценов родом от Сливен, живущ във Виена, издържал сливенски студенти във Виена. Дарил 12000 франка на Българското книжовно дружество. Дарява оборудване за сливенските училища включващо географски карти, глобуси и карти с човешкото тяло и органи. Благодарение на него за пръв път в Сливен се оборудва кабинет по химия и физика.

Наследниците на Хаджи Мина Пашов – виден търговец и общественик от Сливен, завещават 100000 хил. златни рубли, на Сливенското българско училищно настоятелство, чиято лихва да се ползва за издръжка на девическото училище в Сливен и годишна стипендия на един от наследниците за обучение в странство.

Генерал Столипин по време на окупацията дарява на сливенските училища и подпомага построяването на мъжката гимназия с 1000 рубли, а генерал Скобелев – 150 рубли.

Атанас Симов в 1880 г - за сливенските училища завещава 1500 австрийски жълтици да се закупи с тях имущество. Отделно внася при Евлоги Георгиев 500 жълтици по сметка за лихва за училищата.

Димитър Ахмаков дарява средства на сливенската община за построяване на начално училище, което се е казвало „Дядо Димитровото училище“

Наследниците на Петър Симов, родом от Сливен, преселен в Браила, даряват на сливенските училища 20 хил. франка. Създават фонд „Петър Симу“ като условието е фондът да остане непокътнат, а само лихвите от него да се употребяват за поддържане на сливенските училища.

Петрана Симова, родом от Сливен, завещава значителна сума на сливенските училища.

Антон Александров, роден в Сливен, живущ в Букурещ – произхожда от видно сливенско семейство преселен във Влашко в 1830 г., завещал 10000 франка в полза на Сливенските училища. Антон е роден 1826 г. в Сливен умира 1906 г. в Букурещ.

Антон Александров от Сливен дарява 1000 гроша за построяване не училище в квартал „Комлука“ през 1924-1925 г.

Председателят на училищното настоятелство през 1926 г., учредява фонд „Александър и Петрана Гигови“ като се отказва от полагаемата му се месечна заплата, която да се превежда във фонда, а приходите в него да се използват за купуване на облекла на бедни ученици от основните училища.

Хаджи Васил П. Дядов през 1928 г. завещава собствения си хотел „Венеция“ намиращ се в Бургас и отдаден под наем на Сливенското българско училищно настоятелство да се ползва от прихода.

Майор Добри Бояджиев от гр. Сливен с тайно завещание разпределя своето имущество и създава фонд „Добри и Екатерина Бояджиеви“ за постройка на висше техническо училище в гр. Сливен след 100 год. Считано от 24.03.1933 г. Първоначалният капитал на фонда възлиза близо 2 мил. лева.

Димитър Петров Димитров завещава 1500000 лева за постройка на основно училище в града – „Завещавам на Сливенската градска община (1500000) един милион и петстотин хиляди лева, с която сума същата община да построи основно училище на общинско място и което училище да носи моето име“. Завещанието е прието с протокол № 35/13.12.1939 г. на Сливенския градски общински съвет и Сливенското българско училищно настоятелство.

Д-р Борис Ангелов завещава цялото си движимо и недвижимо имущество на мъжката гимназия „Добри Чинтулов“, като за целта приживе дава подробни указания създавайки фонд „Д-р Борис Ангелов и Щилияна Ангелова“ 1940 г. Фондът се е грижил за имуществото му до одържавяването на всички завещания и дарителски фондове през 1948 г.

Иван А. Златарев в 1884 г. завещава на църквата „Свети Димитър“ 500 ср. рупии за негово възпоменание и 500 ср. рупии на градските училища в Сливен.

Георги Вълков, от Сливен, в 1884 г. завещава на църквата „Свети Никола“ 250 гроша.

Мария хаджи Нейкова дарява на църквата „Свети Димитър“ нива.

Киро Д. Чаушев в завещанието си дарява на църквата „Свети Никола“ 1500 сребърника в 1928 г.

Хаджи Янаки Н. Лешков завещава на църквата „Свети Никола “ 500 лв. в 1929 г.

Семейство Цоневи през 1929 г., в памет на баща и дядо Иван Цонев, подаряват полилей на църквата „Свети Никола“, който да бъде сложен над олтара на църквата.

Иван Добровски – учител, журналист, издавал списание „Мирознание“ дарил 3000 лева на сливенското читалище.

Д-р Георги В. Миркович завещава цялата си библиотека и всички свои книжовни издания на читалище „Зора“ и една градина от чийто приход да се ползва читалището за благотворителни цели.

Георги Арнаудов дарява книги на читалище „Зора“

Стефан Стефанов Гидиков дарява книги за читалище „Зора“.

Никола Ценов дарил 12000 франка на Българското книжовно дружество в Сливен.

Дарения са правили и обществените организации - например църковното настоятелство е подпомагало бедното население преди велики празници с хранителни продукти, а общинското такова е решавало на сесиите си подпомагане с парични помощи най-бедните и безимотни сливенци по данни от протоколна книга на Сливенската градска църковна община от 1878 г. В по-голямата си част сливенци най-много са подпомагали църквата и училищата. Почти всеки е имал своя си идеология и мисъл как да се изразходват дарените средства. Било е едва ли не задължително в завещанието си да посочиш и дарителска клауза, която наследниците са длъжни да изпълнят.

Всички изброени имена са малка част от малко известните дарители, за които има данни в Държавен архив – Сливен, които са оставили частица от себе си чрез своите дарения във времена, в които да дадеш в името на знанието, в името на вярата, в името на добруването е било въпрос на чест и достойнство!

Стоянка Йорданова

ДА - Сливен

Още снимки