Украинският президент Володимир Зеленски деликатно променя реториката си за прекратяване на войната, предполагайки, че Украйна е готова да спре борбата за връщане на окупираните от Русия територии в замяна на членство в НАТО.
В поредица от интервюта и публични изявления през последната седмица Зеленски се опитва да покаже, че е готов да преговаря за прекратяване на конфликта - нещо, за което новоизбраният президент на САЩ Доналд Тръмп многократно призоваваше по време на предизборната кампания.
През по-голямата част от войната лидерът на украйна настоява, че страната му ще продължи да се сражава, докато не си върне около 20% от територията на страната, която сега е под контрола на Москва.
През последните месеци руските сили напредват в Източна Украйна по-бързо, отколкото в който и да е момент от първите дни на войната. Москва също така премести икономиката си на военна основа и наскоро одобри най-големия бюджет за отбрана в историята на Русия, което дава на Путин увереност, че може да продължи да завзема повече украинска територия със сила, посочва The Wall Street Journal.
На пресконференция в неделя Зеленски заяви, че Украйна би била склонна да започне такива преговори само от позицията на силата, което би изисквало по-нататъшни стъпки към НАТО и нови доставки на западни далекобойни и други оръжия.
„Ако ще имаме конфликт без никаква силна позиция за Украйна, така Путин ще дойде след две, три или пет години“, каза Зеленски. „Той ще се върне и ще ни унищожи напълно. Или ще се опита да го направи.“
Все пак настроението на украинския лидер към отстъпване на територия, дори временно, е значителна отстъпка. Говорейки пред Sky News, Зеленски коментира, че на неокупираните части на Украйна ще трябва да бъде предложено членство в НАТО, за да може Киев да обмисли прекратяването на това, което той нарича „гореща фаза на войната“.
Макар че Украйна ще продължи да претендира за цялата си територия, Зеленски предполага, че Киев ще се стреми „да си ги върне по дипломатически път“.
Подобна теза той изтъква и в интервю за японската медия Kyodo News.
„Нашата армия няма сили да направи това“, казва Зеленски за изтласкването на руснаците от окупираната територия. „Трябва да намерим дипломатически решения.“
В интервю в понеделник генералният секретар на НАТО Марк Рюте отказва да обсъжда перспективите за членство на Украйна.
„Основният въпрос по отношение на Украйна трябва да бъде: „Как да получим повече военна помощ? Това е приоритет номер едно, две и три. Междувременно този мост към членството в НАТО се изгражда чрез двустранни споразумения за сигурност със страните членки и други усилия.“
Нарастваща умора
Промяната в реториката на Зеленски отразява нарастващата умора сред украинците, които изразяват желание за прекратяване на конфликта. Руските удари са оставили голяма част от страната без постоянно електричество тази зима, а недостигът на работна ръка означава, че все повече мъже, които не искат да се бият, са насилствено призовавани.
Проучване на Галъп, публикувано миналия месец, установява, че 52% от украинците в неокупираните части на страната подкрепят воденето на преговори за прекратяване на войната „колкото е възможно по-скоро“, в сравнение с 27% през миналата година. От тях 38% подкрепят продължаването на борбата до победата на Украйна, което е спад спрямо 63% през миналата година.
Западните политици повдигат въпроса за някакъв вид споразумение за сигурност срещу територия вече повече от 18 месеца, тъй като руската инвазия през 2022 г. се превръща в кървава война на изтощение. Избирането на Тръмп придава нова спешност на усилията за преговори, тъй като западните съюзници не са сигурни дали като президент той ще продължи да изпраща военна помощ на Украйна и в какъв размер.
Рюте коментира, че на срещата си с Тръмп миналия месец във Флорида е казал на новоизбрания президент, че страните от НАТО трябва „да се уверят, че когато Зеленски - от позицията на силата - започне преговори, ще имаме резултат, който е добра сделка“.
Предоставянето на възможност на Зеленски да договори добра сделка с Москва е от жизненоважно значение не само за Украйна, е казал Рюте на Тръмп.
„Това, което трябва да предотвратим, е Северна Корея, Китай, Русия и Иран да си пляскат с ръце, защото сме сключили лоша сделка.“
Предшественикът на Рюте в алианса, Йенс Столтенберг, казва пред германски медии, че временното отстъпване на окупираните територии на Русия може да бъде начин за прекратяване на войната, при условие че на Киев бъдат предоставени твърди гаранции за сигурност.
„Ако линията на прекратяване на огъня гласи, че Русия продължава да контролира всички окупирани територии, това не означава, че Украйна трябва да се откаже от земята си завинаги“, според Столтенберг, цитиран от WSJ.
Нежелание на Запад
Големите столици, включително Вашингтон и Берлин, продължават да не са склонни да приближат Украйна към НАТО.
Зеленски настоява за покана за присъединяване към алианса, въпреки че признава, че това може да стане едва след края на войната. Засега, според украински и европейски политици, Киев настоява за препоръка от външните министри на НАТО лидерите на алианса да поканят Украйна да се присъедини.
Дори и това обаче изглежда несигурно. Без членство в НАТО Украйна и нейните най-близки съюзници твърдят, че Киев няма да има реални гаранции за сигурност и ще бъде изправен пред капитулация при евентуални преговори с Русия. Представители на Вашингтон, Берлин и други страни се опасяват, че приближаването на Украйна към алианса може да изостри конфронтацията на Запада с Москва.
„Бях съвсем ясна по този въпрос. Най-силната гаранция за сигурност е членството в НАТО“, заяви Кая Калас, новият ръководител на външната политика на ЕС, по време на посещението си в Киев в неделя. Тя каза, че Украйна трябва „да каже кога е моментът да седнем около масата за преговори“.
Присъединявайки се към нея в Киев, Антониу Коста, новият председател на Европейския съвет, заяви, че блокът е подкрепил Украйна от първия ден на войната и „ще продължи да го прави толкова дълго, колкото е необходимо“.
Въз основа на досегашните разговори и на външнополитическите решения има предпазлив оптимизъм - ако не и увереност - че администрацията на Тръмп ще се опита да извоюва реални отстъпки от Кремъл, ако Путин започне преговори.
Въпреки това много западни страни остават дълбоко скептични, че Кремъл ще седне на масата за преговори, докато Русия постига успехи на бойното поле.
Рублата се срива напоследък, което води до повишаване на инфлацията и лихвените проценти и още повече свива частите на икономиката, които не са предназначени за отбраната.
Руските политици остават уверени, че тенденцията се е обърнала в тяхна полза. Миналия месец Сергей Шойгу, секретар на руския Съвет за сигурност, заяви пред руска държавна информационна агенция, че Западът трябва да признае, че Русия печели войната, и да преговаря. Други политици от страната също заявиха, че Украйна ще трябва да се откаже от надеждите за присъединяване към НАТО като част от всяко мирно споразумение.
Източник: "Профит бг"
Още снимки
