Житейска драма с баща, повален от инсулт, и син с психично заболяване ангажира социални работници, общински служители и доброволци през последните няколко дни в Пловдив. Борбата е те да не умрат от глад и липса на елементарни грижи.
„Наблюдаваме това семейство по сигнал на съседи вече 6 месеца. Бащата е на 75 години, а синът, който има психическо заболяване, е на 35. Двамата живеят в собствено, но доста занемарено жилище”, разказа шефът на "Социално подпомагане" д-р Надя Танева.
Съпругата на възрастния мъж е починала, а през последните месеци той показва явни признаци на старческа деменция. Семейството е получавало храна от социалната трапезария, обаче напоследък нямало кой да ходи да я взема.
„Истината е, че бащата просто забравяше да отиде да вземе храната”, обяснява д-р Танева. След време социалните работници откриват, че бащата има сестра в София. Тя поддържа контакт със съседите им. Дирекция „Социално подпомагане” се свързало с нея. Оказва се, че 35-годишният син в семейството има доверие единствено на леля си и отваря вратата само на нея. Преди десетина дни бащата получава инсулт и проблемът става много голям. До този момент двамата мъже категорично не искат настаняване в социална услуга и наблюдение от социални работници.
След изписване от болницата 75-годишният неподвижен мъж е трябвало да бъде качен на носилка до 4-тия етаж. Социалните работници се свързват с доброволците от Координационния център за социални услуги. Те поели ангажимент да го качат тази неделя. Стига се до извода, че решението е безсмислено, защото човекът ще загине сам без грижи. Ситуацията е кризисна. „Това означава да го обречем на гибел. Няма и кой да се грижи за сина му”, обяснява проблема д-р Танева.
Макар че в момента има заповед, в която изрично е казано, че се ограничават настаняванията в социални домове, от дирекцията действат възрастният мъж да бъде приет. Пак обаче изниква проблемът, че за да бъде настанен човек в една социална услуга, трябва да даде изрично съгласие. Пловдивските социални работници са се свързали със сестрата на мъжа. Тя се съгласила, че това е най-добрият вариант. Вече е подписала документите за настаняване, а в момента се правят медицинските прегледи на бащата - без тях не може да живее в дом за стари хора. Вариантът да влезе в дом за хора с физически увреждания отпаднал, защото за него се иска експертно решение, а дядото няма такова.
Синът също категорично отказва да бъде настанен в дом. Община „Пловдив” му носи храна всеки ден и я оставя на съседката. Ако я оставят пред вратата на апартамента той няма да я погледне. Не отваря на непознати - така отпада вариантът социалните да му звънят за храната. „Изказвам искрени адмирации към съседката им! Ако няма такива хора, ще е много трудно да помагаме на изпаднали в подобна ситуация”, казва шефката на „Социално подпомагане”.



