Жоро Павето или просто Милчо Миланов. Име хвърлило в ужас столичани преди 50 години, което държи влага на милицията в продължение на няколко месеца през далечната 1968 година. Легендарният софийски изнасилвач превърнал се в соц-кошмара на София, действал нощем в различни квартали на столицата, а любимото му оръжие е увито в носна кърпа улично паве. Престъпленията му се разчуват напук на държавната цензура и съвсем скоро, подобно на западните му „колеги“, неговата тайнствена персона се сдобива с шеговития псевдоним „Жоро Павето“. Име, което се превръща в нарицателно и остава завинаги запечатано в аналите на градските легенди…
Погрешно на общоприетото схващане Жоро Павето не е сериен убиец. Той напада шест жени, като пет от тях оцеляват, но последната, 69-годишна пенсионерка, умира в болницата (според други източници жертвите са седем). В тъмнината на ранните утринни часове (между 5:30 и 6 часа) Павето се промъквал тихо зад жените и ги удрял по тила с някакъв тежък предмет. Прякорът си получава, защото до една от пострадалите е намерено увито в носна кърпа паве. Той очевидно е сексуален маниак, защото разсъбличал жертвите си, но не ги изнасилвал (според други източници ги изнасилвал многократно). Първата му жертва е 41-годишна жена, причакана призори пред дома й, зашеметена и оставена полугола в безпомощно състояние.
Незнайно по какви пътища и пътеки слуховете за бродещия в нощта мълчалив злодей напускат пределите на милицията и плъзват из софийските улици, достигат до домовете на гражданите и хвърлят в паника цялото население на столицата. Жените не смеели да излизат по тъмно сами, а милиционерите отчаяно се опитвали да надушат следите на тайнствения нападател. Служителки на милицията дебнели навън в цивилно облекло, опитвайки се да примамят маниака. Към случая били привлечени трима видни психиатри, които изготвили профил на неизвестния извършител. Според тях той бил млад човек, психопат със садистични наклонности. Те препоръчали на милицията да търси Павето сред регистрираните сексуални насилници. Властите се захванали да разследват всеки подозрителен случай, свързан с неестествено сексуално поведение. Задържали и разпитвали всякакви странни екземпляри, но нито един от тях не бил техният човек.
Най-накрая късметът им проработил във вечерта на 6 ноември 1968 г. В 21:30 часа обитателите на един столичен дом се приготвяли за лягане. Възрастната домакиня пожелала лека нощ на дъщеря си и зет си. Тя се оттеглила в стаята си и започнала да се съблича без да знае, че под прозореца й дебне опасност. Отвън, покачен на купчина дърва за огрев, през стъклото й надничал някакъв младеж. Воайорът жадно попивал с очи вечерните приготовления на жената, но очевидно възбудата му била прекалено голяма, защото не могъл да се задържи стабилно върху дървата и купчината се срутила. Жената се стреснала от шума и се разпищяла при вида на опуленото през прозореца непознато лице. Нейният зет й се притекъл на помощ и подгонил злополучния воайор. За щастие, техният съсед бил служител в криминална милиция и се включил в преследването почти по долни гащи.Запъхтяният нарушител ловко се шмугнал в общежитието за глухонеми на улица „Козлодуй“ 187. Той легнал в едно от леглата, завил се презглава и се направил на заспал с надеждата, че преследвачите му няма да го намерят. Потният криминалист обаче не бил вчерашен и бързо прозрял детския му трик. Той го измъкнал от леглото и, вероятно не много любезно, го отвел във Второ районно управление на милицията.
Историята мълчи по въпроса как точно сътрудниците от родната милиция са постъпили със задържания перверзник. Познавайки доскорошните привички на органите на реда в третирането на дребни хулигани, можем смело да предположим, че новопостъпилият арестант се е запознал отблизо с някои добре изпитани през вековете методи за разпит, на които днес не се гледа с добро око.
Ченгетата установили, че задържаният се казва Милчо Кирилов Миланов. Той бил на 25 години, глухоням и работел като мебелист в предприятието за хора с увреден слух „Тих труд“ на бул. „Асен Йорданов“ 11. Тъй като младежът попаднал в милицията вследствие на сексуална проява, той автоматично бил сравнен с изготвения от психиатрите профил на тайнствения Жоро Павето. Съвпадението било удивително.
Милчо Кирилов Миланов е средният син в обикновено селско семейство от софийското село Ракита. Той се разболява от менингит на шестмесечна възраст и загубва говора и слуха си, но родителите му разбират това едва когато момченцето станало на две години. Те записали седемгодишният Милчо в специализирано училище в София, но момчето не проявявало интерес към учението и с мъка завършило седми клас. Неговите познати го описват като човек с извънредно силна сексуалност и почти никакви задръжки. Милчо си позволявал нагло и безсрамно да опипва всяко момиче, което му хванело окото. Чистачката на общежитието за глухонеми разказва, че често е заварвала леглото му празно в шест часа сутринта. Когато милицията претърсила кревата му, под дюшека му лъснало едно италианско порнографско списание, което Миланов бил откраднал от бригадира си.
Тези открития навели властите на мисълта, че Милчо Миланов би могъл да е тайнственият софийски нападател, когото търсели от толкова време. Срещу него обаче нямало никакви доказателства. За да се сдобият с уличаващи сведения, властите прибегнали до стария изпитан номер с „къртицата“. Те вкарали в килията на Милчо един агент на криминална милиция, който владеел отлично езика на глухонемите, тъй като и двамата му родители били такива. Агентът под прикритие се представил пред Милчо за изнасилвач, което превърнало секса в главна тема на разговорите им. Ловко подстрекаван от прикритото ченге, Миланов скоро започнал да разказва за своите нападения, украсявайки ги с измислени сексуални подвизи. „Изобщо не съзнава какво е извършил и не му прави впечатление“ – докладвал камерникът. Когато обаче го привикали за разпит, той отрекъл да има нещо общо с престъпленията на Жоро Павето. Наложило се милиционерите да измислят друг подход, за да му развържат „езика“. Не след дълго самият Миланов им дал идеалното средство за това. Оказало се, че той е заклет левскар, а съвсем скоро, на 17 ноември щяло да се играе футболното дерби с ЦСКА. Ченгетата му направили предложение, на което Милчо не могъл да устои. Те обещали да му разрешат да гледа мача, ако си признае всичко. Миланов не се колебал дълго. Той разказал за пет нападения, включително и за убийството на пенсионерката. Мотивът за омразата му към жените се състоял в това, че те можели да чуват, а той бил глухоням. Милчо нямал реални сексуални връзки и така задоволявал фантазиите си.
Полицейските кучета разпознали миризмата на Милчо по кърпата, в която било увито предполагаемото оръжие на престъплението – павето. Освен това била извършена и реконструкция на престъпленията, в която взел участие и самият Миланов. Властите платили на една доброволка десет лева, за да изиграе ролята на жертвите, а Милчо показвал нагледно как точно е извършил нападенията си. Всичко това било заснето от камерите на държавната телевизия.
Ситуацията била удобна за всички – Милчо се радвал, че са му позволили да гледа мача и бил още по-щастлив, когато неговият любим отбор Левски спечелил със 7:2. Следователите също били доволни от признанията му и вярвали, че са спипали Жоро Павето. Оставало само престъпникът да бъде изправен пред съда и да получи наказание за деянията си. Датата на процеса била насрочена за февруари 1969 г. Общественото мнение настоявало за смъртно наказание.
Психиатрите решили, че Миланов е вменяем и на 19 февруари съдът произнесъл присъдата му – 20 години затвор при усилено строг режим. Съобщението на БТА носело заглавието “Справедливо наказание“ и звучало като оправдание, че Жоро Павето няма да бъде екзекутиран:
„Вчера приключи съдебният процес срещу Милчо Кирилов Миланов – извършителят на петте дръзки нападения срещу жени в столицата през миналата година. През време на процеса бяха изнесени данни от неколкократните медицински експертизи, които доказаха, че подсъдимият е глухоням, но той страда също от олигофрения, психопатия и пуерилизъм, има данни за наличието на хидроцефалия. Вследствие на тези увреждания у него се наблюдава твърде забавено умствено развитие и характерова незрелост. Всичко това сериозно е ограничавало възможностите му за оценка на извършените престъпления.
Немалка роля върху такава дефектна, непълноценна личност като Милчо Миланов са изиграли и попадналите порнографски снимки от западни списания. Доказано е обаче, че той не се очертава като антисоциален тип, от когото обществото трябва да се пази, а по-скоро една личност, която трябва да се лекува.“
В затвора Милчо изпъквал като образцов затворник с примерното си поведение. Благодарение на професията си той станал бригадир на дърводелския цех. След 14 години го помилвали, но му забранили да живее в София. Забранили му и да пътува сам. Единственият му изход бил да се върне в родното си село Ракита, където станал овчар. Той бил длъжен да се подписва всеки ден в кметството в продължение на пет години – дали го е правил наистина е съмнително, защото по-големият му брат е кмет на селото.
Никой в Ракита не вярва, че Милчо е Жоро Павето – в селото го смятат за кротък, много добър човек, неспособен да убие дори муха. „Натопиха го, че изнасилвал жени, че убивал – всичко това беше измислица, невинен го вкараха в затвора” – разказва бай Васил от софийското село. Хората вярват, че той е станал удобна изкупителна жертва за милицията, тъй като е глухоням, наивен и лесен за сплашване. Единственото като че ли убедително доказателство за вината му е, че след залавянето му нападенията престават. Днес той едва ли щеше да бъде осъден въз основа на признанията си, направени без присъствието на адвокат. В най-лошия случай щеше да бъде признат за невменяем.
Освен това той е осъден за пет нападения, а в действителност покушенията с павета са шест на брой.
„Има и още нещо съществено, което тогавашната полиция не разгласи, а потули случая. Една от жертвите, успяла да се отърве от Жоро Павето, разказва, че нападателят й казал: „Да мълчиш! Не викай или си мъртва!“ – разказва бивш главен редактор на един от най-влиятелните вестници по онова време. – „Това доказва, че българският Джак Изкормвача не е бил ням, нито глух. Това автоматично оневиняваше Милчо, но от полицията не взеха под внимание показанията на жертвата”.
Жоро Павето не може да се оплаче от забрава или от липса на последователи. Няколко години по-късно, в началото на 70-те, се появява друг сериен нападател на жени, когото наричат Жоро Павето Втори. Той е далеч по-опасен – извършва десет изнасилвания и едно двойно убийство през 1973 г. През 1975 г. залавят престъпника – 25-годишният Георги Йорданов. Той признал, че бил влюбен в някаква туркиня, която не отвърнала на чувствата му, и затова започнал да напада непознати жени. Така си отмъщавал за несподелената любов. Винаги изнасилвал след употреба на алкохол. Осъждат го на смърт и го разстрелват.
Истинската същност на Жоро Павето, обаче остава неразкрита и се счита, че някои изнасилвания с по-късна дата са също негово дело. Тогавашната тоталитарна машина явно до такава степен е съумявала да потулва подобни случаи, че това е довело до избуяването на всевъзможни митове около въпросната личност и превръща името му в градска легенда.
Още снимки
