Казвам се Мирослав, на 23 години, с диагноза спинална мускулна
атрофия 3-ти стадий.
Ето и малко от историята ми. Между 7 - 14 годишна възраст имах нормално и щастливо детство, изпълнено с активности и радост. Играехме футбол с приятели, можех да практикувам почти всички спортни дейности за които се сетя, докато не се стигна до онзи летен ден, когато бях на около 11.
На път за интернет залата, изпитах за първи път странна умора. В този ден усетих че пясъчният часовник се бе обърнал за мен, като през следващите седмици и месеци започнах да угасвам лека-полека.
На 13 вече трябваше да използвам инвалидната количка през голямата част от ежедневието си. и дори се наложи да преустановя учебните занятия. Сега като се замисля, приех тази промяна доста добре тогава, може би защото всичко си остана що годе по-старому. Близките ми приятели и семейство бяха до мен, подкрепяйки ме и дарявайки ме с обич и грижа.
И така от 13 до 17 годишна възраст се носех по течението, нямах болки, нищо не ми липсваше. Не след дълго обаче започнах да се чувствам отегчен и не можех да продължа да живея без цел. И тогава просто ми просветна - каква по-хубава цел от това да се изправя отново на крака. Започнах с проучването на вариантите, които имах и решението бе да се подложа на интензивна рехабилитация. Бях спестил малка сума пари от социалната си пенсия и потеглих.
За съжаление, специалистите ми казаха че има добри и лоши новини. Лошите новини бяха, че в периода между 13 - 18-годишнина възраст, когато съм стоял в къщи, съм развил изкривявания и контрактури, а добрите новини бяха че съм запазил сензитивността си и може би имам шанс да проходя отново. За съжаление обаче, осъзнах, че само със социалната ми пенсия няма да мога да си позволя лечението.
За щастие, току-що бях навършил 18 и като се прибрах вкъщи започнах да си търся работа в интернет. Изминаха няколко седмици и си намерих нещичко на свободна практика и така работех, спестявах и ходих на лечение. Виждах обаче, че не се справям през годините, тъй като ми отнемаше няколко месеца работа, за едва няколко седмици рехабилитация. Гордостта ми обаче бе твърде голяма, за да помоля за помощ, тъй като тя бе единствената, която ми беше останала.
И така, през 2020-та година настъпи световната пандемия, вследствие на новия
коронавирус. В резултат на това, рехабилитацията намаля драстично, от една страна поради липса на средства, от друга заради извънредното положение, което беше сковало страната. Всичко това доведе до кулминацията, когато преди няколко седмици през март - април 2021-ва трябваше да се явя на преглед.
За огромно мое съжаление разбрах, че поради липсата на рехабилитация през 2020-та година, болестта е прогресирала рязко, като се е получило притискане на някои от вътрешните органи. Тогава осъзнах, че вече няма място за гордост и трябва да се върна спешно към редовна рехабилитация, за което се нуждая от вашата помощ.
BG71STSA93000022759474 SWIFT: STSABGSF / BIC: STSABGSF
paypal [email protected]
skrill [email protected]
Още снимки
