Извадки от ръкописа на Михаил Греков „Как ние освобождавахме България” свидетелстват за дейността на двамата апостола в Сливен в седмиците преди и след обесването на Левски. Този ръкопис в ЦДА се съхранява във фонд №250, а препис от същия (направен от Ат. Николов 6-15 окт. 1961 г.) е предаден от Георги Арнаудов към неговия личен фонд №925 в отдел Държавен архив – Сливен.

Забележително е, че нито един от двамата революционери не е роден в Сливен: Михаил Греков е роден в с. Дермендере, Бесарабия, а Атанас Узунов е родом от Одрин. Неведоми пътища ги довеждат в Сливен, където стават учители и работят с Добри Чинтулов в приготвителното училище при Димитър Инзов. Учебната програма е съставена и разделена за тримата по следния начин:

Добри П. Чинтулов – Закон Божи, Френски език, Български език и История;

Атанас Ц. Узунов – Бухалтерия, Аритметика, Алгебра, Физика и Геометрия;

Михаил Г. Греков – Химия, Минералогия, Зоология, Ботаника и География.

Михаил Греков се заема да създаде кабинет от ботанически, минералогически и зоологически предмети и с тази цел обикаля Сливенския балкан, понякога в компанията на Д. Чинтулов, А. Белчев или Стефан Газибаров. Сближава се със Сава Райнов, който го приобщава към организацията, основана от Левски в Сливен през 1871 г., запознавайки го с писмата от Апостола и с членовете Костадин Келов, Иван Ханджиев, Михаил Икономов и Таню Стоянов.

Един есенен ден на 1872 г. Васил Левски отново е в Сливен и има среща с учителите Михаил Греков и Атанас Узунов в дома на Сава Райнов. В мазето на къщата, на светлината на запалена свещ пред иконата на св. Богородица, върху Евангелие, кама, револвер и извадената от Апостола народна клетва, Михаил Греков и Атанас Узунов се заклеват и стават членове на Сливенския таен революционен комитет. Съветите и присъствието на Левски, неговата бодрост и добросърдечност, настоятелност и целеустременост, дават сили на всички от комитета. За дейността на комитета е пазарена голямата празна къща на арнаутина Герги Сарандев, в близост до река Коруча, в съседство със Стефан Йовчев. В тази къща, намираща се в затънтена уличка и с голяма изба, се събират комитите, за да изучават боравенето с пушки. Касиер на комитета е Костадин Келов, човек правдив и опитен, който събира членските вноски и изпраща същите на Левски за закупуването на иглени пушки.

До края на 1872 г. членовете на комитета се увеличават и сред тях са и Добри Чинтулов, Ст. Газибаров, Ат. Гаджалов, Петър и Атанас Мишкови, Георги Бояджиев, Георги Стефанов и др. Михаил Греков тръгва на агитационна обиколка – Дермендере, Твърдица, Конаре, Аканлий, Ялхово, Стара Загора и на места основава комитети. По време на тези преходи пристига ужасната вест, че Дяконът е арестуван. Новината внася смут и колебание сред членовете на Сливенския комитет, особено в лицето на Сава Райнов. Комитите бързат да изпразнят Сарандевата къща от събраните пушки в нея, да унищожат книжата, а събранията се прекратяват. Книжата, парите и печата на Сливенския таен революционен комитет се предават от Сава Райнов на Михаил Греков, който иска да продължи делото. От старите членове има подкрепа от Костадин Келов и Атанас Ц. Узунов. По желанието на последния се решава той да извърши обиколка на другите комитетски центрове, за да се провери нагласата след залавянето на Левски. Атанас Узунов дори напуска учителската работа, от която се препитава и упълномощен от Греков, отпътува от Сливен с кон, даден му от Константин Келов. След време Атанас Узунов се завръща с предложението да се организира пресрещането на стражата, конвоираща Левски до Цариград, за да бъде Апостола освободен. Тази задача е непосилна за младия Атанас Узунов, ала по-подходящият за това Таню Стоянов по това време лежи в Сливенската тъмница. Нещата се объркват и идва вестта, че Левски е обесен в София. Приятелската помощ не стига до него.

Въпреки лошата новина, комитетските хора, начело с Михаил Греков, успяват да преместят главното училище и дейността си в църковната къща в квартал Гюр – чешме, недалеч от къщата на Добри Чинтулов. Училищното здание с голяма изба става удобно за комитската дейност, в която влизат нови членове – Стефан Газибаров, Александър Белчев, Атанас Мишков, Петър Мишков, Стефан Карадимитров, Атанас Гаджалов, Кондю Банков и др. Започва се военна подготовка на рота от стотина души. Добри Чинтулов, знаейки за всичко това, се плаши.

Сливенските села се разделят на три окръга: Драгодановски, Керменлийски и Налбантларски, водени съответно от Петър Мишков, Стефан Газибаров и Костадин Келов.

Комитите продължават с всички сили своята работа по привличането на хора и средства, с които да се подпомогне революционната дейност в Сливенски окръг. В дейността си Михаил Греков и Атанас Узунов се изправят срещу недоверието и страха сред населението и на другарите по идеали от последващата жестока саморазправа на властта. Сблъсват се с предателства от свои и чорбаджии, които стават причина да бъдат заловени, разпитвани, заплашвани, унизявани, хвърлени в тъмниците. Това не ги сломява, а ги прави по-силни, изобретателни, гъвкави и хитри. Подпомагани от верни другари, съмишленици и от добри хора, съдбата ги запазва. Двамата доживяват Освобождението, продължавайки и след това да служат на добри каузи.

Поклон!