Всяко лято хиляди българи пътуват към плажовете на Гърция, но наред със зехтин и други значително по-евтини стоки, мнозина се връщат оттам с пълни торби от местните аптеки. Случай, публично споделен от ортопеда д-р Христо Мазнейков. Той извади на светло един дългогодишен парадокс – един и същ антибиотик от един и същ производител струва близо три пъти по-евтино в Гърция, отколкото у нас.

В гръцкото Офринио д-р Мазнейков купува „Аугментин“ за 5 евро, докато същият антибиотик в България му струва близо 15 евро. Според него тази почти тройна разлика поставя сериозни въпроси за начина, по който се формират цените на лекарствата у нас. А отговорът е закодиран в сгрешения модел на държавно регулиране, данъчната политика и корпоративните игри на фармацевтичните гиганти за сметка на обедняващите българи.

Първият и най-болезнен абсурд е данъчен. България няма диференцирана ставка на ДДС за лекарствата. У никой наш съсед няма такова чудо – у нас държавата прибира пълните 20% ДДС от всяко хапче. За сравнение, в Гърция данъкът върху лекарствените продукти е 6%, в Румъния е 11%, а в Северна Македония – 5%. В по-широк европейски план картината е сходна – Франция облага медикаментите с 2,1%, Германия със 7%, а Ирландия с 0% ДДС за лекарства за орална употреба и жизненоважни по лекарско предписание. На този фон българският пациент е натоварен с най-високия данък върху здравето си в целия регион. Този дефицит на социална чувствителност в родната данъчна система автоматично оскъпява медикаментите още на входа на държавата.

Разликата в цената обаче е обвързана и с един трик, който остава скрит за масовия потребител – различния брой таблетки в кутиите за отделните държави. Точно този детайл разплита мистерията в разказа на д-р Мазнейков. Зад решението в Гърция антибиотикът да се продава в кутия с 6 таблетки, а в България и за износ на Запад – със 7 таблетки, стои корпоративен прагматизъм. Фармацевтичните гиганти са готови да свалят цените за по-бедните пазари, но при едно условие – евтините лекарства да не напускат страната. Променяйки бройката таблетки в кутията за Гърция, производителят я прави нестандартна и неизползваема за така наречения паралелен износ (реекспорт) към богати пазари като Германия или Франция. Така Гърция получава своята ниска „домашна“ цена, защитена в регулаторна капсула. В България обаче кутията е в стандартен европейски формат. Тя е апетитна за прекупвачите за износ на Запад, което автоматично тласка цената й нагоре на родния свободен пазар.

От Българския фармацевтичен съюз от години алармират, че паралелният износ изсмуква евтините лекарства от българския пазар, оставяйки пациентите пред празни рафтове или принудени да плащат скъпи аналози. Фармацевтите сочат с пръст липсата на гъвкави държавни механизми. Гръцката държава прилага агресивен централизиран контрол и договаря огромни отстъпки с производителите поради по-големия си пазар. Нашата система разчита на пасивно рефериране (сравняване с най-ниските цени в ЕС), което на хартия изглежда добре, но на практика ни оставя в позицията на вечно потърпевши.

Проверките и мащабният секторен анализ на Комисията за защита на конкуренцията потвърдиха, че българският пазар страда от структурни изкривявания. Анализът на регулатора показа, че липсата на прозрачност по веригата на доставки и прекомерните надценки при търговците на едро оскъпяват изкуствено продуктите.
След скандалите с високите цени КЗК излезе с препоръки, настоявайки за строги мерки за прозрачност и ограничаване на неконтролирания паралелен износ, който изсмуква евтините наличности от страната и оставя пациентите в неизгодна позиция. От Българския фармацевтичен съюз също потвърждават, че пасивното сравняване с цените в ЕС не работи в полза на потребителя, докато държавата не започне да договаря директни национални отстъпки, както прави Гърция.

След като на 1 януари 2026 г. България официално прие еврото като национална валута, дебатът за цените стана още по-парещ. Въпреки всички напъни, шумни закани и административни опити на българската държава да удържи цените, тя се оказа напълно безсилна да го направи. Истината е, че никакви административни мерки и глоби не могат магически да свалят цените на лекарствата ни до нивата в Гърция. Пазарът не се подчинява на лозунги, а на правила – и докато държавата не промени фундаменталните фактори като ДДС, спекулативните надценки по веригата и пробития контрол върху реекспорта, българският пациент ще продължи да плаща най-скъпото здраве.

Източник: "Филтър бг"

Още снимки