На днешния ден: 125 години от рождението на сливенския скулптор Стефан Пейчев

Сподели новината:
125 години от рождението на сливенския скулптор Стефан Пейчев
Сливен

Стефан Пейчев е роден на 14 септ. 1897 г. в Сливен. В родния си град завършва средно образование и през 1920 г. постъпва в Държавната художествена академия в София, където учи скулптора при проф. Жеко Спиридонов и завършва през 1926 г. с отличие.

През 1921 г. още като студент открива първата си самостоятелна художествено-декоративна изложба в Сливен като получава добри отзиви от критиците. 1925 г. също има организирана изложба с картини, която е посетена от 3000 души.

По-късно – 1927 г. след проведен конкурс специализира в Римската академия за изящни изкуства като се записва в четвърти курс. Завършва през 1928 г. специалност „Скулптура” при проф. Луппи, след което се завръща в България.

Участва в организираните конкурси за паметник на свободата на връх Шипка. Той не спира да твори и да трупа опит. Заедно с Мина Иванов през 1926 г. реализират проект от изкуствен камък за паметник за падналите във войните в с. Ботево, Ямболско. 1929 г. Стефан Пейчев изработва в Сливен паметник на митрополит Гервасий от врачански камък. Автор е и на фигурата на Хаджи Димитър за паметника му в Сливен, както и на бюстовете на д-р Иван Селимински, Панайот Хитов, Добри Чинтулов, д-р Георги Миркович и Антон Иванов, включени в паметника като всичко е изработено от бронз. Негово творение е и паметника на Добри Желязков– Фабрикаджията, открит в Сливен през 1934 г., а 1937 г. е направена още една отливка на бюст-паметника за Борисовата градина в София. По-важни негови творби са: скулптори – паметници на падналите през войните в гр. Нова Загора, селата Конево и Гагал, паметник на Христо Ботев на Козлодуйския бряг, паметник на Софроний Врачански в гр. Котел, а в областта на керамиката – керамична украса на Министерския съвет – София, на хотели в комплекс „Златни пясъци” и др.

1937 г. участва в международна приложна изложба в Париж, Франция, където е награден със сребърен медал. От 1932 г. до 1945 г. е директор на Държавното керамично училище в София. След 1945 г. работи като скулптор и керамик на свободна практика. През 1968 г. в художествена галерия „Д. Добрович” е проведено честване на 70-годишнината му, а 1977 г. в зала „Сирак Скитник” е открита юбилейна изложба на Стефан Пейчев по повод 100 години от рождението му. За цялостна творческа дейност през 1967 г. е награден с орден „Кирил и Методий” II степен и е носител на наградата за литература и изкуство „Добри Чинтулов” през 1973 г. Женен за Ивана Пейчева, внучка на Иван Желязков, син на Добри Желязков – Фабрикаджията.

Умира на 5 май 1976 г.

Ad