Шестима души са привлечени към наказателна отговорност при разследването на предполагаема схема за неправомерно получаване на средства от бюджета на Националната здравноосигурителна каса чрез фиктивни хоспитализации. Трима от обвиняемите са задържани за срок до 72 часа. Това съобщи окръжният прокурор на Пловдив Ваня Христева на брифинг за резултатите от мащабната операция в УМБАЛ „Св. Георги“, проведена на 5 октомври.

В рамките на операцията са извършени общо 40 претърсвания и обиски. Процесуално-следствени действия са проведени и в две клиники, както и в два медицински центъра на територията на Пловдив и Карлово. Основната версия, по която работят разследващите, е за организирана схема, при която са били отчитани фиктивни хоспитализации и медицински дейности с цел неправомерно получаване на публични средства.

При първоначалната акция са били задържани общо 10 души – шестима лекари и четири медицински сестри. Сред тях е началникът на Клиниката по ревматология в УМБАЛ „Св. Георги“ проф. д-р Мариела Генева-Попова, която е и декан на Медицинския факултет на Медицинския университет в Пловдив. Първоначално задържанията бяха за срок до 24 часа, като към обяд на 6 октомври част от лицата вече бяха освободени.

Наблюдаващият прокурор Димитър Пехливанов разкри, че разследването е започнало преди няколко месеца след сигнал за голям брой хоспитализации в Клиниката по ревматология на УМБАЛ „Св. Георги“.

По думите му последвалата проверка показала, че за период от три години НЗОК е изплатила около 12 млн. евро за дейността на клиниката. За същия период са отчетени приблизително 24 000 клинични пътеки при леглова база от 49 места.

След анализ на информацията и разпити на свидетели, включително лекари от самата клиника, разследващите стигнали до данни, че част от отчетените като хоспитализирани пациенти изобщо не са посещавали лечебното заведение. Други са идвали само за вземане на кръв, въпреки че по документи са били приети за болнично лечение.

Пехливанов описа и предполагаеми практики, които прокуратурата е установила в хода на разследването. Според него има случаи, при които санитари и лекари са давали кръв вместо пациенти.

Разследващите разполагат и с данни, че престоят на пациенти умишлено е бил съкращаван, за да се освобождават легла и да могат да бъдат отчитани нови клинични пътеки.

„Пациентът се превръща в пътека, самата клинична пътека се превръща в приход, а медицинската дейност се превръща в средство да се реализира този приход“, заяви Пехливанов.

По думите му става въпрос за „цял спектър от неприемливи практики“, които според прокуратурата нанасят щети не само на бюджета на НЗОК, но и на доверието в лекарската професия.

Друг акцент в разследването е медицински център, свързан с началника на клиниката и членове на семейството ѝ. Според прокуратурата от този център са генерирани около 5000 направления за хоспитализация в Клиниката по ревматология.

Разследващите твърдят, че са установили случаи, при които направленията са създавани дистанционно, след като в системата е бил регистриран фиктивен преглед. След това съответните лица са били отчитани като насочени за болнично лечение.

Прокуратурата проверява и случаи на повторни хоспитализации, при които според Пехливанов целта е била плащане както към клиниката, така и към медицинския център, издал направлението.

Разследването обхваща и начина, по който част от получените от НЗОК средства са се отразявали върху възнагражденията в клиниката. По думите на наблюдаващия прокурор допълнителните средства са разпределяни по точкова система, като размерът на възнаграждението на лекарите е бил обвързан и с броя на извършените хоспитализации.

Пехливанов заяви, че началникът на клиниката е получавал значително по-голям брой точки, като една точка се е равнявала на около 1000 лева. 

Прокуратурата е установила и лекари в клиниката, които категорично са отказвали да участват в предполагаемата схема. Според Пехливанов те са получавали по-малко легла, на които да приемат пациенти, което впоследствие се е отразявало и върху възнагражденията им.

Наблюдаващият прокурор заяви, че част от разпитаните лекари са признали за съществуването на порочни практики. По думите му някои от тях описали усещането си с думите, че са се чувствали като „търгаши на здраве“, но с времето са се примирили с начина, по който е организирана работата в клиниката.

Според свидетелските показания, цитирани от прокуратурата, на сутрешни съвещания фокусът понякога не е бил върху състоянието и лечението на пациентите, а върху броя на свободните легла и възможността да бъдат приемани нови хора.

Сред най-сериозните твърдения на прокуратурата е случай, при който пациент е трябвало да бъде изписан въпреки лоши показатели.

Според Пехливанов тогава е била взета кръв от друг пациент с добри резултати, за да могат лабораторните показатели да позволят изписването на първия човек. Целта, според разследващите, била леглото да бъде освободено за следваща хоспитализация и съответно за отчитането на нова клинична пътека.

Прокуратурата твърди, че разполага и с данни за други случаи, при които пациенти са били приемани повторно с цел генериране на нови плащания.

На 5 октомври разследващите влязоха в клиниките по ревматология и нефрология на университетската болница. Проверки и претърсвания бяха извършени и в медицински центрове в Пловдив, Карлово и Кричим. От лечебното заведение бяха иззети документи и архиви, а работата на засегнатите клиники беше временно затруднена.

Според източници, близки до разследването, проверяваната схема е действала в продължение на около четири години, а предполагаемата щета за Здравната каса достига близо 4 млн. евро. Разследващите проверяват данни за хиляди фиктивни пациенти, на чието име е била отчитана и заплащана медицинска дейност, без съответното лечение реално да е било извършвано. Тези твърдения са предмет на разследването.

Акцията се отрази и на пациентите. Част от планираните приеми бяха забавени, а хора, пристигнали за лечение от други градове, чакаха с часове заради действията на разследващите.

От ръководството на УМБАЛ „Св. Георги“ заявиха, че оказват пълно съдействие на компетентните органи. От болницата изразиха притеснение, че създалото се напрежение може да наруши нормалния лечебно-диагностичен процес, да затрудни приема на пациенти и да предизвика допълнително безпокойство сред болните и техните близки.

Още снимки