Константин Константинов е роден на 20 август 1890 г. в Сливен. Началното си и средно образование завършва в родния си град. През 1906 г. продължава обучението си в Софийския университет „Климент Охридски“ отначало във физико-математическия, а по-късно в юридическия факултет, който завършва през 1911 г. Същата година заминава на специализация в Париж, но поради липса на средства се завръща в България през 1912 г. 1914 г. е член-съдия във Врачанския окръжен съд. Няколко месеца след това е повишен – мирови съдия в Цариброд, където служи до септ. 1915 г. След Първата световна война отново постъпва в Софийския окръжен съд като заместник-прокурор, а после като съдия в Трето градско отделение. От 1923 г. до 1934 г. е адвокат в Българската централна кооперативна централа „Напред“. В периода 1945 – 1947 г. е председател на секция „Литература“ в Камарата за наука, изкуство и култура. От 1946 г. е директор на Института за преводна литература при Министерството на информацията и изкуствата.

Първите му литературни стъпки са през 1907 г. със стихове в хумористични издания, публикува в списанията „Наш живот“, „Съвременна мисъл“, „Златорог“ и др. През 1914 г. заедно с Димчо Дебелянов и Димитър Подвързачов издава списание „Звено“.

Като изящен прозаик и майстор на българското слово, той с еднакъв успех работи в областта на разказа, очерка, литературното есе, спомена, пътеписа, романа. С тънкия си усет на художник улавя характерното в националната психика, съдба, история, култура на народа ни. В многобройните пътеписи от пътуванията си той изпъква като тънък наблюдател, проникновен тълкувател на природата и миналото на народите и страните, които посещава.

Интересни са и неговите спомени за видни писатели и общественици. Често се подписва под псевдонимите К. Брояга, Полишинел, Душечка...

Забележителен познавач на руския и френския език, Константин Константинов превежда на български език произведенията на руската, съветската и френската литературна школа като Л. Н. Толстой, И. С. Тургенев, Н. Гогол, Пушкин, Гаршин, Горки, Мамин Сибиряк, Маяковски, Коптяева, Флобер, Зола, Мопасан, Ролан, Екзюпери, Жул Верн и др.

За служебната си, литературна и обществена дейност писателят е награден с Кавалерски кръст на Народен орден за гражданска заслуга, народен орден за гражданска заслуга – ІІІ степен, Почетната значка на Сливен, орден "Кирил и Методий" – ІІ степен, "Червено знаме на труда", Голямата награда на Сливен за литература и творчество "Добри Чинтулов". Умира през 1970 г.

Още снимки